За всяка фирма е важно да умее правилно да си постави целите и задачите. Именно те по - нататък ще нейните ценности, направления на дейност, възможности и критерии, използвани за оценка ефективността на работата и поощренията на сътрудниците. Мениджърите трябва да разработят цял комплекс от взаимосвързани по между си цели и задачи на фирмата, а не просто няколко показатели за рентабилността на дейността на фирмата и нейния растеж. Необходимостта от интегрирани цели и задачи се обяснява с потребността от ориентация на фирмата за задоволяване нуждите и изискванията на различни заинтересовани групи. Основаната задача на ръководителя е да постави цели, отговарящи на интересите на страните, от които зависи жизнеспособността за фирмата: нейните клиенти, акционери, мениджъри, сътрудници и обществото като цяло.
(more…)
Основни понятия в туризма (по М. Воденска и М.Асенова, 2004, с.7-19)
Основните дефиниции в туризма са приети на Конференцията на ООН по въпросите на туризма и международните пътувания (Рим, 1963) и от Комисията по статистически данни към ООН (април, 1968). Тези дефиниции са редактирани и обновени на конференцията на Световната организация по туризма в Отава през юни 1991 г., на която се формулират и набор от препоръки. Те са приети вече от повечето държави-членки на организацията (Велас и Бешерел, 1998).
Рекреация – е термин с латински произход (гесгеаtio) и означава процес, при който се възстановяват и развиват психическите и физическите сили на човека. Наред с производствената дейност, домашния труд и удовлетворяването на биологическите потребности, рекреационната дейност е едно от най-важните проявления на дейността на хората, необходими за техния нормален живот. Рекреацията се осъществява при най-различни условия, в дома, извън него, по време на туристическите пътувания. Тя може да бъде активна (с упражняване на различни дейности) и пасивна (почивка и отмора). Рекреационната дейност има следните функции – медико-биологическа, социалновъзпитателна и икономическа. Рекреацията е по-широко понятие от туризма, защото включва всички форми на психофизично възстановяване – активни и пасивни, докато туризмът включва само рекреацията, при която задължително се осъществява пътуване извън постоянното местожителство.
Характерна особеност на туризма е неговият преимуществено обслужващ характер, изразяващ се в предоставянето предимно на разнообразни услуги (основни и допълнителни).
Следствие на преобладаващия относителен дял на услугите в туризма е фактът (както при всички останали услуги), че предлагането (производството) на услугата съвпада по време имясто с нейната консумация или потребление. Именно това е причина за голямото значение, което при туризма се отдава на обслужващия персонал и неговите умения и квалификация.
Туристическите услуги не могат да бъдат произвеждани предварително, да бъдат складирани и в периоди на засилено туристическо търсене да бъдат изнасяни на пазара. Също така те не могат да бъдат излагани или предварително представяни на туристите. Потенциалните туристи не могат да ги видят, да ги огледат, да ги пипнат, изобщо да се запознаят с тях преди самия момент на консумацията, когато вече са заплатили за тях. Оттук и голямото значение и популярност на провежданите ежегодно в множество големи центрове на формиране на рекреационни потребности туристически борси и панаири (Берлин, Лондон, Гьотеборг, Москва и др.), на които може да се получи сравнително обективна, достоверна и детайлна информация за предлаганите в различни програми и пакети туристически услуги.
Уникална особеност на туризма обаче, е че при него не стоките и услугите се придвижват към потребителите, както е във всички останали икономически сектори, дори в тези със също така преобладаващ относителен дял на услугите (застраховател но и банково дело, здравеопазване, образование, комунално-битови услуги – фризьорство, химическо чистене и пр.). При туризма е налице движение на туристите към обектите, цел на тяхното посещение. Това са преди всичко рекреационно-туристическите ресурси, които са пространствено неподвижни. В резултат на това движение обслужващите съоръжения също така се насочват и установяват близо или покрай местата, посещавани от туристите.
Чрез туристическите пътувания се създават условия за запознаване на туристите с културата на посещаваната дестинация, за обогатяване на техните знания и умения в определени области (фолклор, местни занаяти, живопис, музика и т.н.). От друга страна, туризмът спомага за повишаване информираността и знанията на жителите на приемащата дестинация. Засиленият интерес от страна на туристите води до съживяване и възобновяване на редица културни атракции – фолклор, местни занаяти, обичаи и др. Създава се публика и условия за меценатство и патронаж на местните изкуства, по-специално за музиката, танците, театъра и занаятите. Косвено благоприятно влияние изпитват и другите изкуства – литература, рисуване и архитектура. Запазват се и се развиват културните ценности, обичаите, занаятите, реставрират се културно-исторически обекти.
Туризмът е сложна и многообразна човешка дейност, свързана с пътуването на хора, които задоволяват познавателните и развлекателните си потребности. Много учени считат, че туризмът задоволява естествени потребности на хората от движение сред природата и тези потребности са останки от инстинктите в миналото (Мироненко, 1999). Други считат, че потребностите на хората от движение, промяна на постоянното местоживеене ги мотивират да пътуват. В тази връзка туризмът е социално-икономическо явление, което се е появило на определен етап от общественото развитие, когато се появяват осъзнати нужди на хората от почивка. През различни исторически етапи е имало различни виждания за формите на отдих (по П.Славейков, К. Найденов, 2005). Можем да посочим, че понятието „туризъм” има френски произход (tour) и се превежда – обиколка, т.е. това е едно пътуване, което завършва на същото място, от където е започнало.