Финансовото изравняване се отнася до предприемането на определени действия, най-вече предоставяне на субсидии, с цел намаляване на фискалните различия между местните териториални единици.

Колкото по-децентрализиран е публичния сектор, толкова по-голяма е необходимостта от изравняване, така че местните власти да могат да доставят сравними количества услуги при сравними цени.
При липса на изравняване:

мобилните факторите за производство (труд и капитал) ще имат стимул да се преместят в териториални единици с най-големи нетни фискални ползи
в най-бедните региони, публичните услуги ще се предлагат в по-ниски количества в сравнение с останалите териториални единици.

(more…)

За целите на данъчното облагане, стойността на облаганата собственост се изчислява по три начина:

  • въз основа на единица площ или други физически характеристики, като понякога се използват коригиращи коефициенти;
  • въз основа на пазарна стойност;
  • въз основа на рентната стойност, като се изчисляват предполагаемите годишни доходи от имота.

Облагаемата основа – пазарни цени, получени при продажба на сходна по тип собственост. Данъчната оценка изхожда от цената, която би се реализирала при евентуално осъществяване на продажба. За имоти, които носят регулярни доходи от наеми, се изчислява настоящата стойност на бъдещите ползи, наричана още капитализирана стойност. Тя се получава като от всички очаквани бъдещи доходи се изваждат текущите разходи и така получените годишни нетни потоци се дисконтират. Рентна стойност – данъчната основа включва годишни приходи от имота. За индустриалната собственост се прилага разходния метод, като първо се оценява земята (на базата на пазарната й стойност и при положение, че е незастроена) и след това се добавят разходите за построяване на сградите или другите подобрения. Този подход се прилага и към нови сгради, за които няма сравними сделки на пазара или към такива с уникални характеристики.

(more…)

Същност на маркетинговия процес и мястото на сегментацията в него

Управлението на маркетинга е процес на анализиране на маркетинговите възможности, проучване и избор на целеви пазари, формулиране на маркетингови стратегии, планиране на маркетингови програми и организиране, изпълнение и контрол на маркетинговите дейности.
Първият етап от процеса е проучване и разкриване на евентуалните възможности за развитие на организацията. Благоприятните възможности се появяват в резултат от промени в обкръжаващата и конкуренцията или от промени в условията на пазарите – промяна на броя купувачи, техните потребности  и желания, местонахождение, пазарни навици. Втората задача в маркетинговия процес е проучване и избор на целеви пазари. Компанията трябва да определи настоящият и бъдещият размер на пазара и пазарните сегменти, а също и скоростта на нарастване или свиване. По-примамливи са пазарите, които имат стабилен потенциал за растеж.
Пазарът трябва да бъде разделен на сегменти в зависимост от различните нужди, характеристики и поведение на потребителите. След това компанията трябва да оцени привлекателността на отделните сегменти и да избере в кой/кои от тях да навлезе. Критерий за избор е превъзходството над конкуренцията – най-подходящи са сегментите, в които компанията може да предложи най-висока стойност на потребителите и да я поддържа във времето.

(more…)

Принципът “склонност-да-плати” отразява разбирането за алтернативен разход чрез измерването на това от какво са склонни да се откажат индивидите, за да реализират определена полза. Съществуват различни методи за оценка: Когато стоките и услугите, засегнати от регулацията, се търгуват свободно на пазара, то оценката на “склонността-да-плати” се основава на пазарната цена. Когато е трудно да се измерят пазарните цени или изобщо не съществува пазар, се търсят подходящи заместители, които симулират пазарната размяна, за да се оценят ползите. В този случай най-достоверни са оценките на “склонност-да-плати”, основани на наблюдаемо и повтаряемо поведение.
Един подобен метод на оценка, използван от анализаторите, е използването на уравнения за скрити цени (hedonic price equations), основани на множество от регресионни анализи на пазарното поведение. Така се симулират пазарните цени на разглежданата стока/услуга. Например, знаейки цената, която хората плащат за достъп до частни паркове, може да се симулира стойността на публичните паркове. Горната техника позволява да се оценят цените на специфични атрибути, асоциирани с продукта. Например, къщата е продукт , който се характеризира с множество от атрибути, включително брой стаи, обща квадратура, вид на отопление и др. Ако има достатъчно данни за транзакциите на пазара на недвижими имоти, е възможно да се направи оценка на имплицитната цена на специфични атрибути, като например имплицитната цена на допълнителна баня или централен климатик.

(more…)

Tagged with: