Икономика, Финанси, Маркетинг и Мениджмънт

автор: Виктoрия Никoлaeва Никoловa

Човешките потребности и ресурсите са двата компонента, които определят производството на стоките и услугите. Основният стопански факт е, че потребностите на хората от блага са безгранични, докато за разлика от тях производствените ресурси са ограничени. Противоречието между безграничните човешки потребности и ограничените ресурси, които могат да бъдат използвани за задоволяване на тези потребности, характеризира основния проблем на икономическата наука.

Този проблем се приема за основен, тъй като се отнася за всяко общество било в античната, средновековната или съвременната епоха. Той се квалифицира за основен и поради обстоятелството, че противоречието между потребностите и ресурсите “присъства” във всички фази на общественото възпроизводство. Например в началната фаза то може да се прояви като противоречие между мащабни проекити за разширяване на производството на даден вид блага и ограничените финансови ресурси за реализиране на проектите; във фазата на крайното потребление – между широкия диапазон на личните потребности и ограничения бюджет на домакинството.

(more…)

автор: Виктoрия Никoлaeва Никoловa

Наченки на икономическото познание се появяват в античното общество. Икономически възгледи се развиват и в средновековната епоха. Но в наука за стопанската система и механизма на нейното функциониране те се превръщат през  XVI – XVII в. Формирането на икономическата теория съвпада по време с установяването на капитализма, развитието на общественото разделение на труда, на вътрешния и междунаодните пазари, с утвърждаването на пазарната система като икономическа организация на общественото производство.

В началото на седемнадесетото столетие икономическата наука получава своето име – политическа икономия. То е въведено от френския икономист Антуан Монкретиен, публикувал през 1615г.книгата “Трактат по политическа икономия”. Принос в утвърждаването на икономическата теория имат и физиократите –френски икономисти от втората половина на XVIIIв. Неоценима заслуга за развитието на политическата икономия с единството на нейния предмет и метод и за обосноваването й във взаимообвързана система от категории и закони има английският икономист Адам Смит- автор на капиталния труд “Богатството на народите”(1776г.). В този труд за предмет на политическата икономия се приема богатството на нацията, неговата същност, създаване, фактори за нарастване, разпределението и използването му, свойствените на пазарната система категории и закони.

Политическата икономия се изгражда като социална наука, отделяща първостепенно място на икономическите аспекти на взаимоотношенията между класите и на държавната стопанска политика. С течение на времето се формират и други виждания за предмета на политическата икономия, представени от марксизмаи историческата школа. Постепенно възгледите еволюират, преместват ударението на познанието от социално – класовия характер на икономическите отношения и стопанската политика към други аспекти на познавателния процес.

През последната трета на XIXв.английският икономист Уилям Джевънс предлага замяна на термина политическа икономия с термина икономикс (икономическа теория). Замяната не е формална, тъй като централно място в предмета на икономическата наука заема проблемът за ефективната организация на стопанската система и рационалното разпределение (алокация) на производствените ресирси. На тази база се развива и категориалният апарат и методологията на науката.

Днес, независимо от съществуващите нюанси, има нещо общо, което обединява икономистите в главното при определянето на предмета на икономическата теория (икономикс). Тя се дефинира като обществена наука, която изучава как обществото използва ограничените ресирси  за производството на стоки и услуги с цел задоволяване на неограничените човешки потребности.

В тази дефиниция е налице определена приемственост с идеите на Адам Смит, които определят целевата функция на производството. В “Богатството на народите” той отбелязва, че “потреблението е единствена цел на всяко производство и интересите на производителя трябва да се вземат под внимание само дотолкова, доколкото могат да служат на интересите на потребителя”.[1]

Това обобщение на Адам Смит има дълбок икономически смисъл. Производството не е самоцел, а се организира и осъществява за обслужване на човешките потребности.

---

[1] Смит, А. Богатството на народите. С. 1983, с. 644

Определение на икономическото понятие “Туризъм”

Според закона за туризма, той е съвкупност от специфични стопански  дейности, пътувания, участия в културни прояви , форуми и други, осъществявани в туристически обекти  и  насочване към: създаване, предлагане , реализиране и потребление на стоки и услуги , които формират туристическия продукт . Основни видове туризъм са:

Маршрутно-познавателен – туристите пребивават на едно място  не повече от три дни ( тур);

Ваканционен ( рекреативен ) туризъм – пребиваването на едно място е повече от три дни , с цел използване на свободното време;

Бизнес-туризъм и конгресен туризъм – осъществяват се делови и творчески срещи;

Спортен туризъм ;

Балнео и медицински туризъм – използване на минерални и кални източници и лечение ;

Хоби-туризъм ;

Селски туризъм ;

Младежки туризъм ;

Еко-туризъм ;

Туризъм за третата възраст ( пенсионери ) ;

Религиозен туризъм .

(more…)

В явен вид безработица започва да се развива след 1990 г. Основна тенденция в динамиката на безработица е показан на графиката. Сега безработицата е 7%.
Безработицата у нас се характеризира със следните особености:

• има сравнително дълготраен характер. Повече от половината безработни са безработни повече от година
• болшинството от безработни имат ниско образование
• безработица между мъжете и жените е почти една и съща с лек превес на жените
• наблюдава се високо равнище на безработица сред младежите
• безработица в малките градове е по-висока от тази в големите

Теории за безработицата и макроикономически зависимости на ПТ

Икономическата наука по различен начин обяснява същността и причините за безработицата.  В това направление са известни различни теории за безработицата:
-    неокласическа- причината за безработицата е високото равнище на заплащане. То е над равновесната точка и при него предлагането на РС е по-голямо от търсенето. Тук не се поставя въпросът за свободните РМ. Приема се че те винаги съществуват, но не се обявяват поради високата РЗ. Привържениците на тази теория виждат възможности за нейното преодоляване в увеличаване гъвкавостта на РЗ. Изводът е че трябва да се премахнат причините, които водят до втвърдяване на заплащането
-    кейнсианска- изхожда се от предположението че неравновесието на ПТ не е основна причина за безработицата. Има 2 постулата:
1.    цената на РС зависи от много фактори като равнище на производство, размер на инвестициите, условия за внос и износ и др.
2.    безработицата не е свързана с равнището на РЗ. Основната причина е неефективното търсене на труд. Решението на проблема Кейнс вижда в намеса на държавата. Тя трябва да стимулира търсенето на труд, така че кривата на търсенето да се приближи към кривата на предлагането на труд. Това може да стане чрез прилагане на подходяща монетарна политика, която да увеличи паричната маса в обръщение.
По този начин ще се стимулира търсенето на продуктовия пазар и оттам търсенето на труд. В този смисъл уравновесяването на ПТ се осъществява чрез изместване на кривата на търсене. Така Кейнс защитава твърдите и високи заплати и социалните мерки на държавата

(more…)

Обща постановка основава се на съвършената конкуренция. За целта са приети следните постулати.

• производителите са малки единици и не оказват влияние върху определянето на цените на продукцията и заплатите. Те се определят на съответните пазарипродуктов и трудов
• домакинствата са малки единици и не влияят върху размера на заплатите
• фирмите и индивидите вземат самостоятелни решения като не си влияят по между си
• ПТ е хомогененприема се че индивидите не се различават по качества и РМ са идентични
• съществува пълна мобилност на ПТняма пречки индивидите да се местят от едно място на друго
• не съществуват институционални ограничение и намеса на държавата в ПТ-няма трудово законодателство
• фирмите и домакинствата притежават точна информация за цените и заплатите

ПТ се състои от търсене и предлагане. Може да се опише чрез кривите на търсене и предлагане на труд. Кривата на търсене на труд описва поведението на работодателите. Тя има обратен наклон. С увеличаване на РЗ търсенето на труд намалява. Предлагането на труд описва поведението на индивидите. Кривата има положителен наклон, което означава че с увеличаване на РЗ предлагането на труд нараства. Пресечната точка изразява състоянието на равновесие между търсенето и предлагането на труд. Тук се формира оптималното равнище на заетостта (Е) и на работната заплата (W). Търсенето на труд е равно на предлагането.
Изменението на търсенето и предлагането на труд зависи от множество фактори. Графически се представя чрез изместване на кривите на търсене и предлагане. Когато търсенето нараства D се измества надясно, а когато намалява се мести наляво.
Представения тип равновесие се нарича валрасов. Съществува още динамично равновесиекогато системата се стреми винаги към равновесната си точка.

Търсена на труд от страна на фирматазависи от 2 елемента

• технологията на производството и обема му

Технологията на производството е обобщена производствена функция, която описва начина на комбиниране на капитала и наетите работници. В неокласическата теория на търсенето на труд се предполага, че фирмата има неограничен брой РМ и може да наеме колкото желае персонал. Фирмата обаче ще наеме толкова, колкото е необходим за максимизиране на печалбата.важни понятия са:
Закон за намаляващата възвръщаемостс увеличаване на променливия фактор на производството (труда), възвръщаемостта на единица продукция първоначално нараства, после намалява.
Пределен (маржинален) продукт на трудаизмерва нарастването на производството в резултат на  увеличаване на заетите
Стойност на пределния продукт на трудаизмерва се чрез общия приход, получен от допълнително наетия персонал
Пределен приход от продукта на трудаизмерва прихода, които последнонаетия работник носи на работодателя
На основата на тези показатели може да се определи кривата на търсенето на труд. Тя се определя от паричната възвръщаемост на всяка парична единица труд. Изразява се от величината на пределния приход на продукта от труд.

В условията на съвършена конкуренция и само тогава, цената на продукцията е равна на пределния приход (P=R). това е така, защото фирмата не формира цените на своята продукция. При тази цена фирмата може да произведе неограничен брой продукция, като пределния приход е равен на цената. Следователно Dl=MRPl=VMPl , само в условията на съвършена конкуренция.
След определяне на кривата на търсене, следва да се определи оптималното равнище на заетост. На базата на съществуващата информация фирмата не е в състояние да определи това равнище. На нея и е необходима външна информация, която да отразява разходите на труд. Такава информация е равнището на РЗ, което се формира на ПТ. Изхождайки от това кривата на търсене и разходите на труд, фирмата е в състояние да определи оптималната заетост. Това се определя когато разходите на труд са равни на пределния приход от продукта на труд.

В случая предлагането на труд е тъждествено с РЗ и перпендикулярно с абцисната ос. Това се дължи на факта, че при тази РЗ фирмата може да наеме колкото иска персонал. Точка О е оптималното равнище. Когато фирмата наеме персонал по-малък от т.О пределният приход е по-голям от разхода на труд. Съществува недостиг на РС във фирмата и трябва да се наемат още работницит.Е1.
При наемане на повече от т.О пределния приход е по-малък от разходите. Има излишък във фирматат.Е2
Кривата на търсене на труд представлява комбинация от точки, в които на определена РЗ съответства някаква заетост. Изменението на РЗ води до промяна в равнището на заетост. Тази зависимост се изразява от еластичност на търсенето на труд. Това е съотношение между изменението на заетостта към изменение на РЗ.
ed=∆E/E: ∆W/W
Икономическият смисъл на коефициентът на еластичност на търсенето е: с колко % ще се измени броят на заетите ако РЗ се измени с 1%. Има 3 варианта:
│ed│>1имаме еластично търсене на труд
│ed│<1нееластично
│ed│=1единична еластичност на търсенето на трудс колкото % се изменя РЗ, с толкова се изменя и заетостта
От теоретична гледна точка знакът на  │ed│ е отрицателен.
От какво зависи величината на коефициента на еластичност
колкото по-лесна е заменяемостта на труда с капитал, толкова по-еластично е търсенето на труд. Това се определя от технологията на производството. Ако трудът може да се замени с капитала, по-високите заплати ще водят до по-голямо намаляване на заетостта и търсенето на труда ще бъде еластично.
Ако търсенето на продукцията е относително еластично, то и търсенето на труд също ще бъде еластично . тази пропорция следва от факта, че търсенето на труд е получено от търсенето на стоки на продуктовия пазар. Колкото по-еластични са условията, с които се сблъсква фирмата на продуктовия пазар, толкова по-еластична ще бъде кривата на търсенето, защото по-високите трудови разходи водят до по-високо намаляване на продажбите. Това намаляване ще рефлексира върху намаляване на търсенето на труд
Ако делът на разходите на труд е относително висок в общите разходи на фирмата, тогава при равни други условия търсенето на труд ще бъде еластично

• търсенето на труд ще бъде еластично, ако фирмата е в състояние да предложи друг продукт на пазара
• търсенето на труд ще бъде по-нееластично , ако инвестициите на работодателите в човешкия капитал се увеличават

Разходите за квалификация и преквалификация на персонала намаляват търсенето на труд, защото водят до задържане на работната ръка в организацията

Предлагане на труд от страна на домакинствата

В неокласическата теория предлагането на труд също се разглежда в светлината на съвършена конкуренция. По отношение на домакинствата се приема че те действат самостоятелно и имат независими функции на предпочитания. Предпочитанията се изразяват в избора на 2 желани и заменяеми цели:

• време за труд
• свободно време

Свободното време са такива дейности, които не носят доход. Имайки предвид равнището на РЗ индивидите вземат решение колко часа труд да предложат на пазара. Преследват се 2 цели:

1. да получат доход срещу определено количество труд
2. да имат свободно време

Компромиса между работно и свободно време се представя чрез кривите на множество от точки, които подреждат различни и еднакво предпочитани комбинации от работно и свободно време.

На базата на кривите на безразличие домакинствата не са в състояние да определят оптималното равнище на предлагане на труд. Необходима им е допълнителна информация, която да улеснява условията на ПТ. Тази информация представлява почасовата норма на заплащане на труда или т.нар. бюджетно ограничение. То представлява права линия с обратен наклон, които определя почасовото заплащане на труда. Бюджетното ограничение показва как домакинствата се компенсират при 1 час труд.
На базата на кривите на безразличие и на бюджетното ограничение индивидът е в състояние да оптимизира времето за труд и свободното време. Точката, в която бюджетното ограничение пресича най-предпочитаната крива на безразличие определя най-оптималната пропорция между тях.

Как реагират индивидите по отношение на предлагането на труд. Има 3 ситуации:

1. РЗ нараства-индивидите запазват часовете на труд и ще получат доход по-голям от първоначалния
2. С увеличаване на РЗ индивидът увеличава часовете на трудще получи доход по-голям от първоначалния.
3. С увеличаване на РЗ индивидите намаляват РВ. В резултат на това ще получат доход по-голям от първоначалния. Условието е да получават заплата по-голяма, че да компенсира загубите от намаляване на часовете на труд.

Тези 3 ситуации могат да се обединят в 1, която ще показва как се изменя предлагането на труд в резултат на увеличаване на РЗ. Резултатът води до формиране кривата на предлагането. Тя представлява начупена крива (горе).
В „ав” има положителен наклон, което означава, че с увеличаване на заплатата предлагането на труд нараства. Но при определени условия може да има обратен наклон. „бс” с увеличаване на заплатата предлагането на труд намалява.
Увеличаването на РЗ води до 2 ефекта:

1. ефект на доходанамаляване или запазване на часовете труд
2. ефект на заменяемосттаизразява паралелно увеличение на дохода и предлаганите часове труд

и тук както при търсене на труд могат да се изчисли коефициента на еластичност. Това е съотношение на предлаганите часове на труд към изменение на РЗ.
es=∆H/H:∆W/W
Икономическия смисъл на коефициента показва с колко % ще се измени предлагането на труд  ако РЗ се измени с 1% .Има 3 варианта:

1. │es│>1имаме еластично предлагане на труд
2. │es│<1нееластично предлагане на труд
3. │es│=1единична еластичност на търсенето на труд

Механизъм на уравновесяване на трудовия пазар в условията на съвършена конкуренция.

Пресечната точка между кривите D и S на труда формира равновесното състояние на ПТ. Всяко отклонение на РЗ в тази точка води до неравновесие на ПТ. Възможни са 2 ситуации на неравновесие:

1. РЗ се намира над равновесната. Когато РЗ е над равновесната точка търсенето на труд (ЕО1) е по-малко от предлагането(ОЕ2). Разликата(Е1Е2) е възникване на безработица. Механизма за уравновесяване на ПТ се изразява в действие на пазарните сили. Има конкуренция между безработните, като част от тях са по-склонни да се наемат на по-ниска РЗ. В резултат на това РЗ започва да намалява, търсенето на труд нараства, а предлагането намалява и клони към равновесие на ПТ.
2. РЗ е по равновесната .

Когато РЗ е под равновесната, тогава търсенето на труд (ОЕ4)е по-голямо от предлагането( ОЕ3). Разликата между Dl и Sl е недостиг на трудови ресурси. Действат пазарни сили, като конкуренцията е между работодателите. Увеличаването на заплатите е с цел привличане на хора. Това води до нарастване на S и намаляване на D.