Законодателството по отношение на образованието в една държава и организацията на училищната администрация са основните фактори, играещи съществена роля за нивото на постиженията в областта и качеството на учебния процес.
Понятието администрация произлиза от френската дума administer и означава управлявам, ръководя. Обхваща организацията и управлението на образователната система, както и всички органи и служби, с помощта на които се осъществява това ръководство.
Държавата с най-висок рейтинг относно грамотността на младите хора (почти 100 %) и завършената степен на образование е Финландия. Тя служи за пример на много други страни. Като причини за отличните резултати се посочват: общоучилищната система, индивидуалната работа със слабите ученици и високия авторитет на учителя. Министърът на образованието казва: „Във Финландия вярваме, че трябва да инвестираме в обучение, научни изследвания и висшето образование. Ние се нуждаем от работна ръка, която притежава нови умения, така че не ни остава да продължим да инвестираме”. Дялът на разходите за образование е 6,2 % от БВП.
Отражение на световната финансова криза върху туристическата индустрия – анализ и оценка на ефектите.
Финансовата криза оказва своето въздействие както върху икономиката на България като цяло така и върху туристическата индустрия в частност. Затова проблема разглеждаме най-напред в национален план, а след това спрямо туризма.
Влиянието на глобалната криза върху българската икономика стана по-осезаемо от началото на 2009 г. Това намери отражение в спад на износа на български стоки и услуги, намаляване на входящите капиталови потоци и понижаване на вътрешната инфлация. Вътрешното търсене започна също да намалява, което доведе до свиване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. За периода януари – май 2009 г. салдото по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс се подобрява с 1.7 млрд. евро, за което основно допринася свиването на търговския дефицит под въздействието на ниските международни цени и спадащото вътрешно търсене. Устойчивостта на външната позиция на страната се запазва, като покритието на общия дефицит по текущата и капиталовата сметка с преки чуждестранни инвестиции за първите пет месеца е 67.7%. До края на годината се очаква притокът на външни финансови ресурси към българската икономика да остане положителен, но да бъде по-нисък от регистрирания през 2008 г. Свиването на икономическата активност и на вътрешното търсене в България ще допринася за продължаващо намаляване на дефицита по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс.
Съвременната международна туристическа индустрия се развива в сложна политическа, икономическа и засилваща се конкурентна среда. По данни на Световната организация по туризъм, независимо от някои кризисни явления (войни, тероризъм, природни бедствия), международните туристически пътувания и приходите от туризма отбелязват ежегоден положителен ръст.
Посоченото значение на туризма за световната икономика неизменно се проектира и в значимостта на туристическата индустрия и за българската икономика. Изложените констатации с пълна сила са валидни и за българските условия, защото българската икономика е част от световната.
автор: Виктoрия Никoлaeва Никoловa
Човешките потребности и ресурсите са двата компонента, които определят производството на стоките и услугите. Основният стопански факт е, че потребностите на хората от блага са безгранични, докато за разлика от тях производствените ресурси са ограничени. Противоречието между безграничните човешки потребности и ограничените ресурси, които могат да бъдат използвани за задоволяване на тези потребности, характеризира основния проблем на икономическата наука.
Този проблем се приема за основен, тъй като се отнася за всяко общество било в античната, средновековната или съвременната епоха. Той се квалифицира за основен и поради обстоятелството, че противоречието между потребностите и ресурсите “присъства” във всички фази на общественото възпроизводство. Например в началната фаза то може да се прояви като противоречие между мащабни проекити за разширяване на производството на даден вид блага и ограничените финансови ресурси за реализиране на проектите; във фазата на крайното потребление – между широкия диапазон на личните потребности и ограничения бюджет на домакинството.
Определение на икономическото понятие “Туризъм”
Според закона за туризма, той е съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участия в културни прояви , форуми и други, осъществявани в туристически обекти и насочване към: създаване, предлагане , реализиране и потребление на стоки и услуги , които формират туристическия продукт . Основни видове туризъм са:
Маршрутно-познавателен – туристите пребивават на едно място не повече от три дни ( тур);
Ваканционен ( рекреативен ) туризъм – пребиваването на едно място е повече от три дни , с цел използване на свободното време;
Бизнес-туризъм и конгресен туризъм – осъществяват се делови и творчески срещи;
Спортен туризъм ;
Балнео и медицински туризъм – използване на минерални и кални източници и лечение ;
Хоби-туризъм ;
Селски туризъм ;
Младежки туризъм ;
Еко-туризъм ;
Туризъм за третата възраст ( пенсионери ) ;
Религиозен туризъм .
Начало на българския туризъм се поставя през IX век, когато се построяват първите хотели, които се различават от съществуващите преди това средства за подслон за хора и места за животни. Едни от първите хотели в България са : хотел „България” в София, хотел „Роял” в София, като първите собственици на хотели са били чужди граждани.
Туризма се развива с бързи темпове, само за приблизително 10 години се увеличава броя на хотелите в София и други големи градове. Продават се самолетни билети в България от първите туристически компании в Еропа. През 1944 г. страната разполага с 370 хотела, предимно в големите градове. След 1944 г. всички хотели се национализират и се обединяват в предприятия за стопанисване на хотели и ресторанти, нар. Хоремаг /1947 г./. Една година по-късно това предприятие се образува в стопанско предприятие-Балкантурист, което съществува до 1953 г., когато с постановление се преобразува в държавно-стопанско предприятие с държавна политика за развитието и поддържането на съществуващата база и изграждане на нова.
Туристически дейности според Закона за туризма в България (2004) са:
- Хотелиерството и ресторантьорството;
- Туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
- Предоставянето на допълнителни туристически услуги. Туристически дейности са също така разнообразните рекреационни дейности, извършвани от туристите по време на туристическите пътувания.
Хотелиерство – предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона средства за подслон и места за настаняване.
Ресторантьорство – предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения.
Туроператорска дейност – организирането на групови или индивидуални туристически пътувания с обща цена и продажба на пътувания пряко и/или чрез туристически агент по договор и ваучер на краен потребител.
Туристическа агентска дейност – извършването на посредничество при: продажби на организирани пътувания, пасажерски авиационен, воден, железопътен и автомобилен превоз; резервационии, визови, екскурзоводски и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване.
Основни понятия в туризма (по М. Воденска и М.Асенова, 2004, с.7-19)
Основните дефиниции в туризма са приети на Конференцията на ООН по въпросите на туризма и международните пътувания (Рим, 1963) и от Комисията по статистически данни към ООН (април, 1968). Тези дефиниции са редактирани и обновени на конференцията на Световната организация по туризма в Отава през юни 1991 г., на която се формулират и набор от препоръки. Те са приети вече от повечето държави-членки на организацията (Велас и Бешерел, 1998).
Рекреация – е термин с латински произход (гесгеаtio) и означава процес, при който се възстановяват и развиват психическите и физическите сили на човека. Наред с производствената дейност, домашния труд и удовлетворяването на биологическите потребности, рекреационната дейност е едно от най-важните проявления на дейността на хората, необходими за техния нормален живот. Рекреацията се осъществява при най-различни условия, в дома, извън него, по време на туристическите пътувания. Тя може да бъде активна (с упражняване на различни дейности) и пасивна (почивка и отмора). Рекреационната дейност има следните функции – медико-биологическа, социалновъзпитателна и икономическа. Рекреацията е по-широко понятие от туризма, защото включва всички форми на психофизично възстановяване – активни и пасивни, докато туризмът включва само рекреацията, при която задължително се осъществява пътуване извън постоянното местожителство.
Характерна особеност на туризма е неговият преимуществено обслужващ характер, изразяващ се в предоставянето предимно на разнообразни услуги (основни и допълнителни).
Следствие на преобладаващия относителен дял на услугите в туризма е фактът (както при всички останали услуги), че предлагането (производството) на услугата съвпада по време имясто с нейната консумация или потребление. Именно това е причина за голямото значение, което при туризма се отдава на обслужващия персонал и неговите умения и квалификация.
Туристическите услуги не могат да бъдат произвеждани предварително, да бъдат складирани и в периоди на засилено туристическо търсене да бъдат изнасяни на пазара. Също така те не могат да бъдат излагани или предварително представяни на туристите. Потенциалните туристи не могат да ги видят, да ги огледат, да ги пипнат, изобщо да се запознаят с тях преди самия момент на консумацията, когато вече са заплатили за тях. Оттук и голямото значение и популярност на провежданите ежегодно в множество големи центрове на формиране на рекреационни потребности туристически борси и панаири (Берлин, Лондон, Гьотеборг, Москва и др.), на които може да се получи сравнително обективна, достоверна и детайлна информация за предлаганите в различни програми и пакети туристически услуги.
Уникална особеност на туризма обаче, е че при него не стоките и услугите се придвижват към потребителите, както е във всички останали икономически сектори, дори в тези със също така преобладаващ относителен дял на услугите (застраховател но и банково дело, здравеопазване, образование, комунално-битови услуги – фризьорство, химическо чистене и пр.). При туризма е налице движение на туристите към обектите, цел на тяхното посещение. Това са преди всичко рекреационно-туристическите ресурси, които са пространствено неподвижни. В резултат на това движение обслужващите съоръжения също така се насочват и установяват близо или покрай местата, посещавани от туристите.
Макроикономиката е наука за общото поведение в една икономика. Тя се занимава със стопанството на една страна въобще а не с отделните предприятия, домакинства и т.н.. макроикономическата политика преследва реализирането на 4 основни цели – 1.осигуряване на стабилен икономически растеж на производството ; 2. осигуряване на висока заетост и ниска безработица; 3. осигуряване на стабилни цели и умерена инфлация; 4. осигуряване на стабилен платежен баланс.
За постигането на тези цели Макро икономичната политика използва следните инструменти – 1.фискалната политика – правителствените разходи и данъчно облагане; 2.монетарна политика – паричното предлагане и лихвен процент; 3.политика на доходите – регулирането на заплати и цени; 4.външноикономическата политика – мита, квоти и др.
(more…)