Място на социалното осигуряване в социалната политика
Системата на социално осигуряване е изградена на принципа на фондова организация на осигурителните фондове. Социалното осигуряване е изградено върху следните основни стълбове, който обясняват нейното значение.
Нулев стълб – социално подпомагане и грижи за най-уязвимите слоеве от населението – инвалиди, крайно бедни хора, продължително безработни, деца в неравностойно положение.
Първи стълб – има за цел да гарантира доходи и услуги на работещи през нетрудоспособния им период. За ползване на тези услуги има допълнителни критерии и те са свързани със задължителното продължително участие на осигурения в тази система. Плащанията са на принципа на солидарност. Участват всички, а получават само тези, за които е настъпил съответния риск.
Втори стълб – задължителна капиталова форма на социалното осигуряване. Предоставя доходи и услуги отново по време на нетрудоспособност. Размера на получената сума зависи от натрупванията по индивидуалната сметка. Източник на финансиране са капитални осигурителни фондове.
Трети стълб – доброволна капиталова форма на социално осигуряване; Финансирането е от доброволни вноски и тяхната капитализация.
Четвърти стълб – благотворителност на неправителствени организации, взаимопомощ от семейства и др.
Същност на социалното осигуряване
Социалното осигуряване е механизъм, чрез който се образува и разпределя специален фонд при осъществяване на осигурителни рискове.
Значението на системата се изразява в това осигурителните фондове да гарантират материална сигурност на гражданите в обществото при настъпване на определени и ПОКРИТИ от обществените фондове рискове. Нормативен акт за уреждане на социалното осигуряване е Кодекса за социално осигуряване. Този кодекс урежда обществените отношения, свързани с:
1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт;
2. допълнителното социално осигуряване, което включва:
а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;
б) допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост;
в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.
Покрити рискове
Временна неработоспособност и временна намалена работоспособност – невъзможност за упражняване на труд поради болест
Болест, която понякога води до трайна неработоспособност
Майчинство – покрит риск до 2 год. възраст на детето
Старост – осигурителен случай при който настъпват необратими биологични процеси
Инвалидност – трайна загуба на трудоспособност.
Смърт
Безработица – икономически риск
Трудова злополука и Професионална болест – свързани с невъзможността от получаване на трудови доходи поради обективно здравно състояние. И при двата случая има изготвени специални програми за подпомагане и рехабилитация.
Събирането на осигурителни вноски и тяхното преразпределение е определено на НОИ. Той отговаря за разходването и отпускането на различни видове плащания по различни настъпили покорите рискове. Има създадена система на контрол като за целта са създадени правила, методи и показатели, по които се определя степента на риска. НОИ съвместно с Агенцията за социално подпомагане, Министерството на труда и социалната политика прилагат различни програми \времена заетост, подпомагане при пенсиониране, интеграция на хората с увреждания и др.\ при настъпили определени социални рискове, с което се цели по-добре да се обхванат лицата, които имат нужда от определени подпомагащи ги дейности.
Принципи на социалното осигуряване
1. задължителност и всеобщност на осигуряването;
2. солидарност на осигурените лица;
3. равнопоставеност и еквивалентност на осигурените лица;
4. социален диалог при управлението на осигурителната система;
5. фондова организация на осигурителните средства.
Финансови модели на осигурителните фондове
Осигурителните фондове са организирани на базата на разходно покривна и капиталово покривна системи.
Характеристика на разходно покривната система
Солидарност – с текущи приходи се финансира неработещото поколение
Предварително дефинирани плащания – всеки знае предварително колко ще плаща. Управлението е държавно, напълно отсъства или е ограничено
Предимства на разходно покривната система – адаптивна към потребностите, лесно се администрира -лесно преодолява инфлационни шокове-независима и слабо се влияе от капиталовите пазари.
Недостатъци – слабо изразен личен интерес и ограничен личен избор, силна зависимост от политическата конюнктура.
Характеристика на капиталово покривната система
Инвестиция и капитализация на вноските, индивидуализация на активите на фонда \индивидуални сметки\, предварително дефинирани вноски и предварително дефинирани плащания, пазарно управление на активите.
Предимства на капиталово покривната система – ясно изразен личен избор и интерес,право на наследяване на средствата в индивидуална сметка,развитие на икономиката и капиталовите пазари,слаба зависимост от политическата конюнктура.
Недостатъци – зависимост от инфлационните шокове и кризи на капиталовите пазари,високи административни разходи,висок индивидуален риск ,риск от крупни измами,изискване на висока инвестиционна култура на осигурения.
Съчетаването на двете системи доведе до създаване на две основни системи на осигуряване:
- Система на задължително държавно обществено осигуряване
- Система на допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Разбира се, съществуват и осигурителни фондове за допълнително доброволно осигуряване за пенсия, безработица и / или професионална квалификация, чиято дейност е регламентирана със закон и съответния пропускателен режим, който законодателя е създал с цел защита на осигурените и техните семейства.
Функционирането на системите са регламентирани с Кодекса за социално осигуряване.
Субекти на социалното осигуряване
Осигурените лица са обособени в няколко групи според чл.4 на КСО:
ал.1 – Осигурени лица за всички осигурителни рискове
ал.2 – Осигурени лица за инвалидност, за старост и смърт и за трудова злополука
ал.3 – Осигурени лица за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт
Кодекса за социално осигуряване е определил субектите на осигуряване на –осигурители и самоосигуряващи се. В кодекса и съпътстващите наредби са разписано ясно правата и задълженията и последващата отговорност на осигурителите.
Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Осигурителите имат следните задължения: да регистрират всяко новопостъпило лице на работа, като обявят длъжността, работната заплата, продължителността на работния ден; Да внасят осигурителните вноски на време и в точните размери, да уведомява НАП кои точно лица са осигурени и за какви покрити рискове, какъв % на вноската /при различните категории труд процента е различен за работодателя, при служителите на МВР и МО осигурителните вноски за са сметка на Държавния бюджет, но за сметка на работника е допълнителното застраховане/.
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Вноските на самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка, като те правят годишно изравнявате.
[...] тези фактори основната задача на контрола в социалното осигуряване е установяване на действителните възнаграждения на [...]
[...] в специален регистър. При промяна във вида на социално осигуряване самоосигуряващите се лица са длъжни в 7 дневен срок да [...]