Отражение на световната финансова криза върху туристическата индустрия – анализ и оценка на ефектите.
Финансовата криза оказва своето въздействие както върху икономиката на България като цяло така и върху туристическата индустрия в частност. Затова проблема разглеждаме най-напред в национален план, а след това спрямо туризма.
Влиянието на глобалната криза върху българската икономика стана по-осезаемо от началото на 2009 г. Това намери отражение в спад на износа на български стоки и услуги, намаляване на входящите капиталови потоци и понижаване на вътрешната инфлация. Вътрешното търсене започна също да намалява, което доведе до свиване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. За периода януари – май 2009 г. салдото по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс се подобрява с 1.7 млрд. евро, за което основно допринася свиването на търговския дефицит под въздействието на ниските международни цени и спадащото вътрешно търсене. Устойчивостта на външната позиция на страната се запазва, като покритието на общия дефицит по текущата и капиталовата сметка с преки чуждестранни инвестиции за първите пет месеца е 67.7%. До края на годината се очаква притокът на външни финансови ресурси към българската икономика да остане положителен, но да бъде по-нисък от регистрирания през 2008 г. Свиването на икономическата активност и на вътрешното търсене в България ще допринася за продължаващо намаляване на дефицита по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс.
През първото тримесечие на 2009 г. реалният БВП спада на годишна база с 3.5%, като приносът на вътрешното търсене за растежа е отрицателен, а на нетния износ на стоки и услуги – съответно положителен. Икономическият спад се разпространява върху повечето отрасли на икономиката. Предприятията от преработващата промишленост към момента са най-засегнати от слабото външно търсене и се опитват да ограничават разходите си, за да минимизират негативния ефект от кризата върху финансовото си състояние и да запазят конкурентоспособността си.
През втората половина на 2009 г. се очаква темпът на намаляване на реалния БВП да се забави, като положителният принос на външнотърговското салдо няма да бъде достатъчен, за да компенсира свиването на вътрешното търсене. За годината растежът на реалния БВП ще остане отрицателен.
През първата половина на годината се запазва тенденцията към понижаване на инфлацията на годишна база, като към юни тя достига 2.6% главно под влияние на спадащите цени на храните и горивата. Очаква се годишната инфлация да продължи да намалява през третото тримесечие, като е възможно в някои месеци да бъде отчетена дефлация на годишна база. Намаляването на потребителското търсене в резултат на очакванията за по-висока безработица и на несигурността по отношение на доходите ще ограничава нарастването на цените. През четвъртото тримесечие се очаква инфлацията да се запази положителна на ниско равнище, като към края на годината се предвижда да бъде в интервала 0%-1%.
Може да се каже, че кризата в туризма има своето проявление, което се намира своята видима проекция в получените стопански резултати от осъществяваната туристическа дейност в отрасъла. При анализ на зимния сезон 2009 година се установява, че има около 20% намаление в сравнение с предходната година. Но констатациите са направени през март, при което положението е възможно да се промени до края на годината. Въпреки всичко се отчитат намаление на германските и английските туристи, които са основни за зимния туризъм. Като средства за противодействие срещу влиянието на кризата се използват различни маркетингови начини – Кипър правят визите за руските туристи безплатни, Турция улеснява визовия си режим и визите са евтини, Гърция също намалява размера на визите.
Следователно, за да не се почувства силно кризата е необходимо държавата да даде определени стимули за туризма. Такъв стимул е облекчения визов режим, ДДС да бъде еднакъв и за български и за чужди граждани, премахване на летищните такси в Бургас, Варна, София и Пловдив.
Особено засегнати от кризата са туристическите фирми от малкия и среден бизнес, които ползват кредити. За тях би било полезно главницата по кредитите да се отложи за две години и да се плаща само лихвата. Нужна е помощ за тези фирми, за закупуване нужните машини и съоръжения, стоки за всеки от сезоните.
Туроператорите трябва да предлагат пакетни цени, а българските хотелиери трябва да организират ясна себестойност на престой на турист и да си направят съответната печалба. Докато преди години в хотелиерството печалбата беше 40-60%, в момента ще бъде около 15-20%. Понякога хотелиерите крият реалните цените от туроператорите и дават по-високи цени – и за българи, и за чужденци. Така се получава нелоялна конкуренция в туризма.
Ако не се дадат държавни стимули и не се направят промени в бранша реално и разумно, може да има и малък спад от 100-200 милиона лева.
За 2009 година планинските курорти обявиха, че са имали по-малко туристи и по-слаби приходи най-вече заради обезценяването на английската валута и руската рубла.
В глобален мащаб тази година пътуванията ще са ограничени в сравнение с предишни години, а туристите ще търсят до последно максимално изгодната за тях оферта. Това подбуди съседните на България страни, които са и основни конкуренти на туристическото игрище, да свалят цените и да атакуват западните туристи с действително примамливи предложения. За да могат да запазят конкурентособност, и българските хотелиери бяха принудени да се впуснат в ценовото надбягване.
С цел да компенсират спада на чуждите пазари много от представителите на туристическия сектор се обърнаха и към българските туристи. За пръв път може да се види оферта за 7 дни на морето в луксозен петзвезден комплекс за 350 лв.
Сега най-сериозните затруднения изпитват компаниите с кредитна задлъжнялост и по-лесно ще ги преодолеят хотелите и туроператорите с опит и традиция. Световната финансова нестабилност може да изиграе ролята на катарзис за туристическия бизнес и твърде вероятно в края на годината класацията на най-големите компании ще придобие съвсем различен от сегашния облик. Отраженията на световната финансова криза пряко намират проявление в получените стопански резултати.
Негативните ефекти на кризата можем да открием в цифрите за броя на туристите, посетили България през изминалото лято на 2009 година. При руските туристи спада е около 20%. Наполовина по-малко пари са дали туристите по Южното Черноморие тази година спрямо сезона през 2008 г.
Делът на българите в общия брой реализирани нощувки е 20.6% при 18.7% за второто тримесечие на 2008 година. Нощувките от чужденци намаляват с 20.9%
С 3 652 599 лв. са намалели приходите от нощувки в област Варна за второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2008 година. Приходите от нощувки в областта за периода са 40 686731 лв.
Реализираните нощувки във всички средствата за подслон и места за настаняване са 1 002 542, като 96.8% от всички нощувки са реализирани в хотелите. Броят на нощувките е с 236 212 по-малко в сравнение със същото тримесечие на 2008 година, когато пренощувалите лица са били общо 259 410, от които 82 597 българи и 182 813 чужденци, като реализираните нощувки са били общо 1 238 754 – 231 896 – от българи и 1 006 858 – от чужденци.
За второто тримесечие на 2008 година в област Варна са регистрирани общо 44 339 330 лева приходи от нощувки, като от тях 36 333 032 лева са от чужди граждани.
През второто тримесечие на тази година в областта са функционирали 403 средства за подслон с над десет легла, което представлява 13.4% от общия им брой за страната. Това са хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. В сравнение със същия период на 2008 година, общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване във Варненско е намалял с 15 или с 3.6%.
Легловата база във всички регистрирани и работещи в момента средства за подслон в областта е 53 448 легла, което представлява 21.5 % от легловата база в страната. В сравнение със същото тримесечие на 2008 г. се наблюдава увеличение на броя на леглата с 3424 броя.
Въпреки близо двойно по-големия брой средства за подслон и легла в област Бургас, съответно 870 средства за подслон и 85 649 легла, приходите от нощувки в област Варна са само с 1.3% по-малко, а пренощувалите лица са дори с 10.1% повече, което показва, че Варна остава предпочитана дестинация.
За второто тримесечие на годината делът на българите в общия брой реализирани нощувки е 20.6% при 18.7% за второто тримесечие на 2008 година. Нощувките от чужденци намаляват с 20.9%. С най-голямо намаление спрямо същия период на 2008 г. са нощувките на граждани от Великобритания – 49.1%, Израел – 44.6% и Германия – 30.3% по-малко. По-слабо намаляват нощувките на граждани на Русия – с 5.9%. Същевременно с 13.3% се увеличават нощувките на румънски граждани. Общо намалението на пренощувалите лица във всички средства за подслон в областта същия период на предходната година е с 28 397 души или с 10.9 %. 31% от всички пренощували лица в средствата за подслон във Варненско за периода са български граждани.
Със 7,8 на сто са се понижили и приходите в бранша за същия период спрямо първите шест месеца на 2008 година. Очаква се по-малък брой туристи спрямо предишната година, най-вече в нискокатегорийните хотели.
Лошата пътна инфраструктура, нееефективната реклама и концесионирането на плажовете са основните проблеми на туризма, които също са причина за спад в броя на туристите у нас По думите му, един от начините да се преодолеят трудностите е предстоящото райониране на страната, заложено в измененията на закона за туризма.
Туризмът все по-трудно ще си осигурява необходимия брой туристи, приходите ще намаляват, а ценовата конкуренция ще се ожесточава. Причините се крият както в ефекта от световната криза, така и в натрупаните през годините слабости и негативи на българския туризъм.
Спад на печалбата през миналата 2008 година имат почти всички дружества от сектор “Туризъм” . От класацията отсъстват големите петзвездни хотели и някои други мащабни хотелски вериги, които иначе биха намерили място сред топ десет на дружествата. Анализаторите, които следят бизнеса на луксозните хотели в Европа, още в края на миналата година отчетоха спад на средната заетост и на средната цена на стаята в България. Средната цена в петзвездните хотели в София през 2007 г. е била 113.2 евро, а през миналата година – 105.6 евро, показват изчисленията на специализираните агенции. Пак през миналата година е имало и цена около 90 евро на нощувка. Средната заетост в луксозните хотели също пада от 57.1% за 2007 г. на 53.4% за миналата.
Ранните записвания, които традиционно завършват през април, продължиха до юни. Това на практика означава, че хотелиерите предлагат по-големи отстъпки за записване на туристи и съответно ще имат по-ниски приходи.
Другата промяна е, че самият процент на отстъпките тази година е по-голям. Ако до миналото лято за по-ранни записвания хотелиерите предлагаха намаление средно от 10%, сега отстъпката пада и до 20% и надолу.
Записванията до септември 2009 година са със спад от 20%. Работят едва осем хотела в курорта “Албена”.Сезонът е изключително слаб. Но може би другата година ще е още по-слаб. Курортите в България предлагат добри условия, но клиентите не узнават за тях. Трябва да има активна реклама са мненията на специалисти в бранша.
За обобщение на картината служат предварителните данни на двете летища в Бургас и Варна, през които минават почти всички чужди летовници в България. През миналата година двете аерогари са посрещнали общо 1.07 млн. гости от четирите основни дестинации Германия, Великобритания, скандинавските страни, Русия и Украйна. Очакванията 2009 година са да има спад от поне 15%, или с поне 160 хил. по-малко.
Можем да дадем изцяло негативна оценка на въздействието на финансовата криза върху туристическата индустрия. Но също така тук трябва да се каже, че предизвиканите негативи могат да бъдат ограничени като сила и обхват при една далновидна държавна антикризисна политика. Основно тя следва да бъде в посока облекчаване на условията за ползване на кредити от фирмите, по-силен маркетинг на България като туристическа дестинация, подкрепа за малкия и среден бизнес в туризма.