Назначаване на консул. Назначаването на едно лице за ръководител на консулско представителство се извършва според националното законодателство на съответната страна. Например в България това се извършва от Министерския съвет; в Швеция и Норвегия – от краля, във Франция и в САЩ – от президента на страната и т.н. Назначаването на едно лице за консул не е достатъчно то да пристъпи към изпълнението на консулските си функции. В този смисъл е и чл. 10 на Виенската конвенция от 1963 г. Съгласно т. 1 на посочения член: “Шефовете на консулствата се назначават от изпращащата държава и се допускат да изпълняват своите функции от приемащата държава”.
Съвременното международно право и дългогодишната практика приемат, че при назначаването на едно лице за консул е необходимо то да получи от представляваната държава специален документ – така наречения традиционно “консулски патент” (patent, lettre patente, lettre provision, commission consulate) или бревет (brevet) – документ за назначаването на вицеконсул или консулски агент от генерален консул или консул на съответното консулско представителство при условие, че това е допустимо от държавата на пребиваването.
Дипломатическото представителство е официален постоянен държавен орган, намиращ се в чужбина, за провеждане на дипломатическа дейност. То представлява своята страна (по всички въпроси) на територията на държавата, в която се намира, и поддържа официални отношения както със страната по местопребиваване, така и другите дипломатически представителства, които се намират на същата територия.
(more…)
автори: Хрисимира Дикова, Димитрия Колева, Катерина Петрова, Петя Даркева, Росица Георгиева
Във връзка с изясняването на метода за разработване на къщата на качеството, обект на изучаването и разглеждането е нов тарифен план на М-тел. В резултат на анализа са формулирани 11 изисквания на потребителите, групирани в две категории:
По отношение на обслужването:
1. Информираност–постоянно информиране на потребителите на език, който те могат да разберат.
2. Бързина на обслужване-желание и готовност за осигуряване на обслужването.
3. Доверие в персонала.
4. Защита на личните данни-коректно използване и съхраняване на личните данни.
5. Любезно отношение.
6. Компетентност на служителите-притежаване на необходимите умения и знания от целия персонал.
7. Познаване на потребителите и нуждите им.
По отношение на предлаганата услуга
8.Териториално покритие-обхват на мобилната услуга.
9.Разнообразие на тарифни планове-предлагане на планове според всички нужди на клиентите.
10.Улесняване на достъпа-лекота за достъп и контакт
11.Нагледно представени договори-представяне на информацията по достъпен и разбираем за потребителя начин.
Структурата на една бизнес организация по своята същност характеризира йерархичноста й. Структурата на фирмата е подчинена на характеристиките на една от традиционните организационни структури на управление, а именно – линейната.
Поради малката численост на персонала и спецификата на производсвения процес тази структура е най-удачна. Във фирмата съществуват ясни йерархични връзки. Много ясно е означено единочалието на главния ръководител, който се явява собственика на фирмата. Ето защото всички ръководни функции текат по вертикален канал на комуникации и разпределение. Въпреки, че тази структура се асоциира повече с един авторитарен стил на управление, то при “Валентин Русанов” ЕООД това не е така, тъй като е много силно влиянието на обратната връзка в организационната структура.
автор: Мая Велчева
специалност: Бизнес информатика
Трябва да бъдат набелязани точките и проблемите, които мислите да засегнете. Групирайте ги в секции и представете списъка в последователността, в която най-успешно ще постигнете крайната си цел. Започнете с най-важните теми. Когато започнете да ги представяте мислете за това какво иска да чуе аудиторията и какво точно трябва да им кажете.
автор: Бирсен Кямил Сюлейман
В най-общ смисъл инфраструктурата представлява система от съгласувани действия и взаимодействия, чрез които се осигуряват нормални условия за съществуване и функциониране на дадена активна единица. Това може да бъде както една държава, национална икономика, отделни стопански отрасли, индустриални, производствени и всякакъв друг тип предприятия, така и социални и културно-битови структури, формации и обединения. От общонационална гледна точка към инфраструктурните обекти, обединения и звена се отнасят енергийната и транспортната система на дадена страна, нейната суровинна база, образователната и здравноосигурителната й система, социалното осигуряване. Обект на разглеждане в този реферат е единствено инфраструктурата в предприятията за производство на мебели и други изделия за строителство и жилищно обзавеждане, чийто основен материал е дървесината и нейни производни продукти с конкретен пример ЕТ „Вигса”.
1. Същност на организацията
Организацията е група от хора, съзнателно работещи за обща цел или задачи. Всяка организация преобразува ресурсите, с които разполага в желан, краен резултат (продукт или услуга). По време на този процес организацията активно си взаимодейства с външната среда. Тъй като предприятието няма контрол над тази среда няма абсолютни правила за управление. Всяка организация се характеризира с хоризонтално и вертикално разделение на труда. Тя е съставена от множество специализирани подразделения.
2. Теории и школи за управление
Всяка наука се появява когато има нужда от нея. През 2рата половина на миналия век в САЩ и страните от Западна Европа за кратък период много фирми стават големи. Управляващите имат нужда от нови управленски теории, принципи, методи. Школата на научното управление и класическата школа насочват вниманието си към организацията на труда и производството, принципите и функциите на управление. Школата на човешките отношения и поведенческата школа – към човешкия фактор в организацията. Школата на количествените методи - към приложенито на математически методи и модели. Системният и ситуационният подход насочват вниманието си към анализ и синтез на факторите на вътрешната среда и външната среда.
3. Вътрешна среда
Включва: цели, организационна структура, задачите, технологията и хората. Целта е желан краен резултат или желано състояние на организацията. В бизнеса повечето цели имат количествен израз. Първо се изясняват целите на организацията след това се създава организационната структура, която може да се дефинира като йерархично подредени, взаимосвързани специализирани структурни звена за достигане на целите на организацията. Задачата представлява работа, част от работа или няколко работи, които се възлагат не на конкретен човек, а на конкретна длъжност, която той заема. Технологията е начин на преобразуване на ресурсите в организацията, с цел получаване на краен резултат. Хората (персонал) са най-голямото богатство на предприятието, тъй като за човека като творец няма горна граница. Индивидуалността на всеки индивид силно усложнява управлението. Всички тези фактори са взаимосвързани, като водеща роля имат целите. Всяка по-съществена промяна в целите променя всички останали фактори.
4. Външна среда
Всяка организация функционира в специфична среда и търпи различни по сила въздействия. Организацията също оказва влияние върху поведението на средата. Външните фалтори се делят на такива с пряко и с косвено въздеиствие над организацията. Външни фактори с пряко въздействие са: доставчиците, законите и решенията на държавните органи, профсъюзите, потребителите и конкурентите. Факторите, оказващи косвено въздействие са: състоянието на икономиката, социалните и политически фактори, технологичните и международните събития. Организацията трябва да реагира на промените в външната среда за да достигне целите си.
Организационната или управленска структура
Означава подреденост на управленските органи и връзките между тях . Управленските структури винаги са йерархични по своя характер. Нивата на управление определят степента на пълномощия и отговорности. Между тях съществува координация и съпотчиненост.
Понятието е тясно свързано с понятието система. Система е всяко нещо съставено от елементи свързани по между си. Структурата разкрива характера на връзките между елементите на системата.
Характеристики на управленската структура
отнася се до определен момент ,защото елементите , т.е. управленските органи могат непрекъснато да се изменят.
Връзките имат йерархичен характер, но освен такива връзки има и връзки на сътрудничество.Това са отношенията между управленските органи и звена, намиращи се на едно и също йерархично ниво.Това са хоризонтални връзки, които се осъществяват на различно ниво на управление и са връзки на съподчинението.
Друга характеристика – управленските структури подлежат на усъвършенстване – те периодично се развиват. Управленските структури са тясно свързани със стратегията, поради което често се налага управленските органи да сменят своята численост и големина.
Управленската структура е една от възможните структури на организацията и се отнася спицификата на управленските органи.
Освен управленските структури в организацията има още производствени структури – структури на персонал. Върху управленските структури оказват влиание останалите видове стартегии.
Компоненти на управленските структури : управленски органи и връзки между управленски органи.
автор: Даниела Янкова
Класическото определение на понятието човешки ресурси дадено от икономическата теория се свежда до приравняването на човешки ресурс до функционираща работна сила, с която се произвеждат стоки за пазара или се предоставят услуги. Този подход тръгва от икономистите класици Адам Смит и Дейвид Рикардо, като за тях човешкият труд е измерител за стойността на стоките. Тази теория се доразвива от Карл Маркс, който въвежда и двоякия характер на човешкия труд. Изследвайки стоковите отношения той доказва, че трудът на стокопроизводителя има двояк характер. От една страна той представя труда като полезна, целесъобразна форма с определен конкретен резултат – някаква полезна вещ. Това е полезният труд. А от друга – като разход на човешка енергия – умствена и физическа, независимо от конкретната форма на този разход и конкретния полезен ефект. Това е абстрактният труд. Но изхождайки от тези класически постулати не можем да вникнем пълноценно в значението на човешкия ресурс в икономическия живот. Една друга гледна точка развива един скандален, но уви, гениален икономист, който публикува през 1798 г. анонимен памфлет под заглавие “Принципи на народонаселението“. Той успява да глобализира демографския фактор за икономическата теория. Можем спокойно да твърдим, че първият професор по политическа икономия на Англия и може би основоположник на науката демография поставя началото да се гледа на човешкия ресурс не само като на работна сила, а и като на притежаващ покупателна сила. Този икономист е Томас Малтус, отричан като антихуманно настроен и защитник на аристократичните интереси. Основният принцип в теорията на народонаселението е, че човешкото страдание е неизбежно, тъй като възможностите за производството на хранителни продукти в световен мащаб се увеличават в най – добрия случай в геометрична прогресия – 1, 2, 3,4…, а човешката популация се увеличава в най – лошия случай в аритметична прогресия – 1, 2, 4, 8…
(more…)
автор: Петя Йорданова Герджикова
В темата основната цел с която искам да ви запозная е същността и особедностите на типовете производства, както и връзките им с формите на тяхната организация; да се изяснят същността, особеностите, предимствата, недостатъците и приложението в практиката на индивидуалната, груповата и предметната форма на организация на производствения процес.
В рамките на предприятието производствените фактори могат да се подредят по различен начин в пространството и времето. Тези различни начини характеризират формите на организация. Формите на организация съществуват в пряка и взаимна връзка с типа на производството. Типа на процеса предопределя начина на обвързване на производствените фактори в пространствените звена от различен ранг (работни места, участъци, секции, цехове и т.н.).
Характеристиката на типа производствения процес показва, че освен върху формите и организация, той влияе и върху техническото осигуряване на производството, производствената структура на предприятието, равнището и структурата на себестойността. Въз основа на това в практиката са познати три организационни типа процеси: единичен, сериен и масов.