Реклама и връзки с общестетвеността (ПР) на нов хотел

Статията е част от цялостен план за реализация и строеж на нов хотел.

Хотела смята да рекламира в листовки, брошури, диплянки, изработване на собствен луксозен каталог, публикуване на информация за хотела в големите туристически каталози.
Разлепяне на листовки по спирки и информационни табла.
Ще се създаде интернет сайт, който ще предлага постоянна и актуална информация за хотела и промоциите свързани с него, снимков материал на стаите , ресторанта и другите части на хотела, както и на предлаганите допълнителни услуги, възможност за онлайн резервации. Подробен списък с предлаганите услуги и пояснения за тях.
Хотелът смята да участва в туристическите изложения на Пловдивския панаир, софийския Експо център и различни изложения във Добрич Бургас. Смятаме да участваме на туристически изложения и панаири в република Румъния.
Публикуване на обяви и информация за  хотела в големи сайтове в това число и водищите туристически сайтове.
Най-добрата реклама ще са  нашите доволни клиенти.
Учстие в различни браншови организации

(more…)

Tagged with:
 

Съвременната международна туристическа индустрия се развива в сложна политическа, икономическа и засилваща се конкурентна среда. По данни на Световната организация по туризъм, независимо от някои кризисни явления (войни, тероризъм, природни бедствия), международните туристически пътувания и приходите от туризма отбелязват ежегоден положителен ръст.

Посоченото значение на туризма за световната икономика неизменно се проектира и в  значимостта на туристическата индустрия и за българската икономика. Изложените констатации с пълна сила са валидни и за българските условия, защото българската икономика е част от световната.

(more…)

Начало на българския туризъм се поставя през IX век, когато се построяват първите хотели, които се различават от съществуващите преди това средства за подслон за хора и места за животни. Едни от първите хотели в България са : хотел  „България” в София, хотел  „Роял”  в София, като първите собственици на хотели са били чужди граждани.

Туризма се развива с бързи темпове, само за приблизително 10 години се увеличава броя на хотелите в София и други големи градове. Продават се самолетни билети в България от първите туристически компании в Еропа.  През 1944 г. страната разполага с 370 хотела, предимно в големите градове. След 1944 г. всички хотели се национализират и се обединяват в предприятия за стопанисване на хотели и ресторанти, нар. Хоремаг /1947 г./. Една година по-късно това предприятие се образува в стопанско предприятие-Балкантурист, което съществува до 1953 г., когато с постановление се преобразува в държавно-стопанско предприятие с държавна политика за развитието и поддържането на съществуващата база и изграждане на нова.

(more…)

Практиката на туроператорските дейности непрекъснато се усъвършенства. Важна насока в това усъвършенстване е свързана с със сигурността на туриста и задължението на туроператора да сключи с туриста от името и за сметка на лицензиран затраховател, задължителна застраховка, медицински раходи при болест и злополука на туриста, при пътуване извън страната. Друга посока на усъвършенстване на туроператорската дейност (ТОД) е свързана с информираността на туриста за условията, за пътуване. Трета посока в усъвършенстването на ТОД е свързана с договорените взаимоотношения с потребителя. Договорът трябва да съдържа:

1) Идентифициращи договора и предлагащи туристическата услуга данни;
2) Условия на пътуването – местоположение, вид, категория, брой нощувки;
3) Условия свързани с цената – обща цена за пакета, срок и начин на плащане, възможности за промяна на цената, краен срок за отказ, без неустойка, срок в който потребителят трябва да уведоми за преодстъпване на трето лице, своето пътуване. Размерът на неустойката, която потревителя дължи на туроператора, при отказ от договора в определения срок;
4) Информираност и сигурност

(more…)

Туристически дейности според Закона за туризма в България (2004) са:

  • Хотелиерството и ресторантьорството;
  • Туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
  • Предоставянето на допълнителни туристически услуги. Туристически дейности са също така разнообразните рекреационни дейности, извършвани от туристите по време на туристическите пътувания.

Хотелиерство – предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона средства за подслон и места за настаняване.
Ресторантьорство – предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения.
Туроператорска дейност – организирането на групови или индивидуални туристически пътувания с обща цена и продажба на пътувания пряко и/или чрез туристически агент по договор и ваучер на краен потребител.
Туристическа агентска дейност – извършването на посредничество при: продажби на организирани пътувания, пасажерски авиационен, воден, железопътен и автомобилен превоз; резервационии, визови, екскурзоводски и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване.

(more…)

Според Закона за туризма в Република България (2004) Туристическите обекти са:

1. Средствата за подслон – хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. Местата за настаняване – курорти, пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи;
3. Заведенията за хранене и развлечения – ресторанти, заведения за бързо обслужване; питейни заведения, кафе-сладкарници, барове;
4. Местата за упражняване на туроператорска, туристическа агентска и информационна дейност;
5. Плажовете;
6. Ски-пистите;
7. Центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги (балнеоложки, спортни, раз влекателни и др.)
8. Музеите, резерватите, паметниците на културата и на историческото наследство по Закона за паметниците на културата и музеите, както и културните институти по Закона за закрила иразвитие на културата;
9. Националните паркове, природните паркове, резерватите, поддържаните резервати, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии.

(more…)

Основни понятия в туризма (по М. Воденска и М.Асенова, 2004, с.7-19)

Основните дефиниции в туризма са приети на Конференцията на ООН по въпросите на туризма и международните пътувания (Рим, 1963) и от Комисията по статистически данни към ООН (април, 1968). Тези дефиниции са редактирани и обновени на конференцията на Световната организация по туризма в Отава през юни 1991 г., на която се формулират и набор от препоръки. Те са приети вече от повечето държави-членки на организацията (Велас и Бешерел, 1998).
Рекреация – е термин с латински произход (гесгеаtio) и означава процес, при който се възстановяват и развиват психическите и физическите сили на човека. Наред с производствената дейност, домашния труд и удовлетворяването на биологическите потребности, рекреационната дейност е едно от най-важните проявления на дейността на хората, необходими за техния нормален живот. Рекреацията се осъществява при най-различни условия, в дома, извън него, по време на туристическите пътувания. Тя може да бъде активна (с упражняване на различни дейности) и пасивна (почивка и отмора). Рекреационната дейност има следните функции – медико-биологическа, социалновъзпитателна и икономическа. Рекреацията е по-широко понятие от туризма, защото включва всички форми на психофизично възстановяване – активни и пасивни, докато туризмът включва само рекреацията, при която задължително се осъществява пътуване извън постоянното местожителство.

(more…)

Характерна особеност на туризма е неговият преимуществено обслужващ характер, изразяващ се в предоставянето предимно на разнообразни услуги (основни и допълнителни).
Следствие на преобладаващия относителен дял на услугите в туризма е фактът (както при всички останали услуги), че предлагането (производството) на услугата съвпада по време имясто с нейната консумация или потребление. Именно това е причина за голямото значение, което при туризма се отдава на обслужващия персонал и неговите умения и квалификация.
Туристическите услуги не могат да бъдат произвеждани предварително, да бъдат складирани и в периоди на засилено туристическо търсене да бъдат изнасяни на пазара. Също така те не могат да бъдат излагани или предварително представяни на туристите. Потенциалните туристи не могат да ги видят, да ги огледат, да ги пипнат, изобщо да се запознаят с тях преди самия момент на консумацията, когато вече са заплатили за тях. Оттук и голямото значение и популярност на провежданите ежегодно в множество големи центрове на формиране на рекреационни потребности туристически борси и панаири (Берлин, Лондон, Гьотеборг, Москва и др.), на които може да се получи сравнително обективна, достоверна и детайлна информация за предлаганите в различни програми и пакети туристически услуги.
Уникална особеност на туризма обаче, е че при него не стоките и услугите се придвижват към потребителите, както е във всички останали икономически сектори, дори в тези със също така преобладаващ относителен дял на услугите (застраховател но и банково дело, здравеопазване, образование, комунално-битови услуги – фризьорство, химическо чистене и пр.). При туризма е налице движение на туристите към обектите, цел на тяхното посещение. Това са преди всичко рекреационно-туристическите ресурси, които са пространствено неподвижни. В резултат на това движение обслужващите съоръжения също така се насочват и установяват близо или покрай местата, посещавани от туристите.

(more…)

Възможно отрицателно влияние на туристическата индустрия върху околната среда:

  • промени в екосистемите при използване на земята за туристическо развитие;
  • отпадъци, вредни емисии, използване на водата и енергията;
  • културно-исторически паметници, традиции, обичаи и природни ресурси;
  • прекомерно или неравномерно развитие на отделни региони;
  • архитектурна хармония, строителни традиции и местни строителни материали;

ползи за околната среда от развитието на туристическата индустрия:

  • икономическа изгода и запазване на ресурси, които при друга индустрия нямат определена стойност за местното население и ще представляват по скоро разход отколкото полза.
  • естествено опазване на първичните ресурси и създадените от човека за развитието на туристическа индустрия поради тяхното многогодишно използване за генериране на икономически резултати от приходите, които посетителите на една дестинация оставят.
  • възможности на всеки бизнес от туристическата индустрия за директно комуникиране с посетителите на дестинацията по отношение качествата на природната и околната среда и по този начин подпомагане създаване на нова отговорна към околната среда генерация;
  • еконструкция и развитие на околна и културна среда с влошени качества от разивитието на други индустрии или практическото й не използване с цел предлагане за туристически посещения;
  • развитие на нови по благоприятни икономически дейности за местното население съвразани с бизнес-дейностите на туристическата индустрия – земеделие, винарство, производство на еко продукти, риболов, различни допълнителни услуги, търговия със сувенири, местни занаяти и т.н Като краен резултат се подобрява жизнения стандарт на населението в приемащата дестинация, тъй като се създават нови работни места;
  • поощряване развитието на нови технологии при третиране на отпадъци, използване вода и енергия, вредни емисии,в съответствие с изискванията на стандартите за качество.

(more…)

Чрез туристическите пътувания се създават условия за запознаване на туристите с културата на посещаваната дестинация, за обогатяване на техните знания и умения в определени области (фолклор, местни занаяти, живопис, музика и т.н.). От друга страна, туризмът спомага за повишаване информираността и знанията на жителите на приемащата дестинация. Засиленият интерес от страна на туристите води до съживяване и възобновяване на редица културни атракции – фолклор, местни занаяти, обичаи и др. Създава се публика и условия за меценатство и патронаж на местните изкуства, по-специално за музиката, танците, театъра и занаятите. Косвено благоприятно влияние изпитват и другите изкуства – литература, рисуване и архитектура. Запазват се и се развиват културните ценности, обичаите, занаятите, реставрират се културно-исторически обекти.

(more…)