Книжните пари за разлика от стоковите пари и металните монети от скъпоценни метали са символични. Същността на парите се проявява най-пълно чрез техните функции:
- средство за обръщение – предполага осъществяване на паричния обмен в момента на сделката .
- платежно средство – т.е че покупката ще бъде заплатена по късно
- мярка на стойността – т.е средство за пресмятане
- натрупването или съхраняване на стойността
- световните пари – възможността им за използване в международните разплащания
Най–общо определение за парите – парите са универсална стока, за размяна срещу всяка продаваема стока и услуга и годна за разчети и плащания.
Зад думата пари стои множество от тяхната разновидност, такива са: монетните пари и книжните пари, те образуват наличните пари.
Основната маса от парични средства обаче е в безналичните пари т.е пари по банкови сметки. Значително място в паричното обръщение заемат паричните чекове. Бъдещето на парите е в тяхната най-съвременна форма – електронните пари, дебитни карти кредитни и т.н.
Парична маса – съвкупността от покупателните и платежните средства обслужващи стопанския оборот формират паричната маса. В структурата на паричната маса се разграничават активни пари, обслужващи наличния и безналичния оборот и пасивни пари, които потенциално могат да бъдат използвани за разплащания.
Прието е паричната маса да се структурира чрез разделянето на части в зависимост от степента на тяхната ликвисност. Под ликвидност се разбира възможността за бързо, безпроблемно и с минимални загуби превръщането на финансови активи в пари като платежно средство.
Паричната система - това е формата на организация на парично обръщение в страната закрепена със закон .
Всяка страна притежава своя парична система и парична единица, което е един от символите на държавата. Тъй като това и дава суверенно право да отпечатва собствени парични знаци, това не изключва възможността за използване на чужди валути.
Емисията от парични средсва се обуславя от два взаимно свързани показателя – предлагането на пари и търсенето на пари .
Основни фактори определящи търсенето на пари:
- нивото на цените
- лихвените проценти
- реалните доходи
Пускането в обръщение на парични средства характеризира парично – кредистната политика на държавата, при инфлация допълнителното пускане на пари обективно е обусловено от ръста на цените .
Ако мащабите на емисията превишават потребностите на икономиката от парични знаци се стига до “прегряване“ на икономиката и “възбуждане “ на инфлацията, но едновременно с това може да се стимулира и икономическа активност.
Инфлацията представлява обезценяване на паричната единица т.е намаляване на нейните покупателни възможности .
Когато цените растат бавно имаме пълзяща инфлация
над 10% галопираща инфлация
над 1000% хипер инфлация
Инфлационна ситуация се формира тогава, когато държавният дълг се компенсира от централната банка ,чрез емисия на банкноти, а от търговските банки чрез увеличаване на кредитите.
Инфлацията засяга всички обществени слоеве, но в най –голяма степен интересите на тези, които получават доходите си в относително постоянни размери и кредиторите.
Нивото на инфлацията се определя от ръста на цените на т. нар потребителска кошница, която включва групата от най-употребявани стоки.
Стагфлация – Състояние на икономиката при което инфлацията се съпровожда от спад на производството и увеличаване на безработицата се определя стагфлация.
Понятието финанси е обобщаваща икономическа категория, която характеризира природата на паричните процеси и паричните отношения в обществото.
Финансите се проявяват в три различни плоскости:
Като пари и парични средства, използвани като един от видовете икономически ресурси необходими за производството и потреблението. Съществуват три основни източника, които могат да доведат до финансови ресурси
- новосъздадения чист доход
- използване на част от националното богатство
- заем – т.е. привличане на средства от външни източници
Финансите са свързани и с понятието финансиране, разбирано като процес за осигуряване на необходимите парични средства. Финансите се проявяват и като разпределителни отношения. Финансите функционират чрез финансовите институции, това са предприятия, чиято основна дейност е купуване, продаване или притежаване на финансови активи.
Активът – активът в пазарната икономика е ресурс, който осигурява на собственика очаквана бъдеща печалба .
Основни финансови институции са:
1-ва група – депозитни институции – това са търговски банки, спестовни и кредитни каси и др.
2-ра група – договорни посредници – това са застрахователни компании и пенсионни фондове
3-та група – инвестиционни посредници – това са взаимни фондове и финансови компании
4-та група – финансови посредници- инвестиционни банки и брокерски къщи
Финансовите пазари се подразделят на две категории: парични пазари и капиталови пазари
На паричните пазари се предлагат финансови активи с падеж по-малък от 1 година, а на капиталовите пазари, по-голям от 1 година .
Банкови разплащания
Плащанията са посреднически сделки между банки и клиенти и сделки между самите банки, свързани с прехвърлянето на пари по банкови сметки и в наличност между търговци .
Разплащателните сделки се обусобяват в две групи:
Първата група обхваща менителните сделки, записа на заповед, джирото и др.
Абстрактността на техния характер произтича от факта, че за тях не се изисква посочването на основанието и съдържанието на сделките. те имат строго установена форма, която включва изчерпателно изброени от закона реквизити.
Втората група включва безкасовите плащания, това са банков превод или вирмент, банково инкасо, незабавно инкасо, плащане с чекове и акредитив. Абстрактният характер на тези сделки обусновява от правилото, че банката неможе да отказва плащане на други основания освен поради неспазване на условията вклщчени в съдържанието на акредитива, банковата гаранция или нарецдането.
Когато длъжник и кредитор са две банки плащането се смята за завършено в момента на заверяването на разплащателната сметка на банката кредитор, и задължаването на разплащателната сметка на банката длъжник при централната банка.
В случей на вътрешнобанково плащане на двама клиенти от една и съща банка, платежния процес е завършен със заверяването на сметката на клиента кредитор. Плащането между клиенти на две различни банки завършва в момента на заверяването на сметката на кредитора при неговата банка. Завършването на плащането означава, че сумата по плащането е станала част от сметката на получателя на плащането.
Съществуват два основни вида плащания: в брой и безкасови тоест по банкови сметки.
Основно правило при безкасовите плащания е, че те могат да се извършват само по нрареждане на титуляра или с негово предварително съгласие до размера и при условията поставени от него. Банката не се интересува от основния договор между страните, тя е задължена само да провери от формална страна за редовността на платежните документи.
2 правило – всяко плащане може да се извърши само до размера на средствата по съответната сметка. Изключение се прави само в случей на договорен овърдрафт. БНБ е изградила и регулирала т. нар (БИСЕРА) всички банки задължително участват в нея. Документите за плащанията задължително се обработват в рамките на работния ден в който са постъпили в банката, плащанията чрез БИСЕРА се извършват в спот перйод (3 дни ) след постъпване на платежния документ. При забавяне банката заплаща мораторна лихва за времето на забавата.
Банков превод – вирмент
Банковият превод е операция при която наредителят предоставя на банката определена сума пари с нарейдането да я изплати на посоченото от него лице. Наредителят има право да откаже плащането т.е. да го сторнира и да изтегли даденото нареждане само до момента, който сметката му е била задължена.
Банката на наредителя и наредителят могат да се договарят нареждането за превод да бъде отменяно или неотменяно, но то няма да има сила за банката на получателя, освен ако тя не е поела подобно задължение към банката на наредителя.
Сторнирането се отличава от отмяната като действие по следното:
Сторнирането е действие на банката, а отмяната на наредителя. Сторнирането става при строго устновени предпоставки и не се предопределя от волята на банката. Сторнирането се извършва след завършване на действието, докато преводът може да бъде отменен само докато не е изпълнен.
Банката може да сторнира плащания в три случея: при погрешни записвания, при надвзети суми и при незаконосъобразност.
Предоставените от наредителя средства могат да бъдат от различен произход – собствени, кредитни, бюджетни и тнт. Основното изискване към тях е да са ликвидни и сумите по тях да са в наличност в съответната разплащателна сметка на наредителя.
Банковото инкасо представлява операция на разплащане между платец и получател, при която платеца дава съгласие на банката, в която се води неговата сметка, за което се уведомява получателя.
Платежното искане може да бъде оттеглено само до момента на задължаване на сметката.
Изпълнението на задължението по платежното искане следва да стане в рамките на същия работен ден, докато самото плащане е в рамките на установения спот перйод.
Ако по сметката на платеца няма исканата сума платежното искане се отнася в просрочие и се плаща изцяло, когато по сметката се наберът необходимите средства.
Съществува разлика между банково инкасо и договор за документарно инкасо, при документарното инкасо банката се задължава по поръчка на наредителя, срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, които дават право на разпореждане с дадено вземане .
Банков клиринг
Клирингът като понятие и операция означава взаимно прихващане на насрещни вземания и задължения на банките. С понятието клиринг се обозначава изравняване на насрешните задължения между две или повече страни.
Банковият клиринг е възможен само за участниците в БИСЕРА.
Плащане с акредитив
Акредитива е една от основните форми на безкасово разплащане чрез банка.
Продавача може да удовлетворява своите права за получаване на договорените суми, стига да представи в банката посочените в акрдитива документи.
От своя страна наредителят т.е купувача също е гарантиран, тъй като банката е задължена точно да установи съответствието между условието на акредитива и представените документи без да се интересува от конкретното изпълнение на търговския договор.
В акредитива се включва вида на продукта, срока за плащане, паричната сума, платежни документи и др.
При акредитивния способ на плащане транспортните документи са най-важните като условия за плащане. Защото те удостоверяват съществуването на стоката и, че тя е предадена на превозвача за транспортиране до купувача.
Плащане с чек
Чекът за разлика от менителницата и записа на заповед не поражда отношение на краткосрочно взаимно кредитиране между издателя и кредитора. Тъй като при него не се очаква предстоящо плащане, а незабавно и безусловно плащане. Той е документ, с който се нарежда на банката да плати при предявяване до определен срок сумата записана в чека.
[...] разходи по краткосрочните и дългосрочните кредити към банките, като от резултатите се вижда, че фирмата не разполага [...]