Финансовото изравняване се отнася до предприемането на определени действия, най-вече предоставяне на субсидии, с цел намаляване на фискалните различия между местните териториални единици.
Колкото по-децентрализиран е публичния сектор, толкова по-голяма е необходимостта от изравняване, така че местните власти да могат да доставят сравними количества услуги при сравними цени.
При липса на изравняване:
мобилните факторите за производство (труд и капитал) ще имат стимул да се преместят в териториални единици с най-големи нетни фискални ползи
в най-бедните региони, публичните услуги ще се предлагат в по-ниски количества в сравнение с останалите териториални единици.
Така „равните” ще бъдат третирани по нееднакъв начин и това се отнася най-вече до услугите, предоставяни безплатно – със свободен достъп, но финансирани посредством приходите от данъците.
Изравнителната схема не бива да наказва териториални единици, които са избрали високи данъци и голямо количество публични услуги, като подпомага общини с ниски данъци и ограничено предлагане на публични услуги, защото последните може да предлагат повече услуги срещу заплащане.
Финансовото изравняване се налага по отношение на услуги като образование и здравеопазване, до които всички хора би трябвало да имат поне някъкъв минимален достъп
Финансовото изравняване има три форми:
1. хоризонтално
2. вертикално
3. смесено
Вертикално изравняване е налице, когато процесът се контролира изцяло от централната власт и тя финансира изравнителната програма, т.е. средствата идват по линия на централния бюджет.
Това е и предпочитаната изравнителна техника, използвана в повечето страни.
При хоризонталното изравняване прехвърлянето на средства става между самите местни власти, без да се използват централизирани ресурси – териториални единици с по-голям финансов капацитет правят парични трансфери към такива с по-малък.
Такива изравнителни програми ( наричат се още програми тип Робин Худ) се самофинансират, като сумата от вноските на богатите общини трябва да изравнява сумата от средствата, получавани от бедните общини. Тази техника на изравняване се прилага само в няколко страни, защото поражда напрежение и конфликти между самите местни власти
Причини за финансови различия
неравномерното разпределение на източниците на финансиране или капацитета за акумулиране на приходи (ЕХМС)
разходни потребности на местните власти.
Източниците на финансовите различия могат да бъдат разделени в две групи, така че да се аргументира политиката на финансово изравняване:
различия, които са резултат от местния избор и са изцяло под контрола на местните власти, и
различия, които са извън контрола на местните власти и всъщност пораждат необходимост от изравняване
Преразпределителният характер на държавните субсидии се изразява в изравняване на разходните нужди и данъчния капацитет на местно ниво
ИЗРАВНЯВАНЕ НА ФИНАНСОВИЯ КАПАЦИТЕТ
Този вариант за изравняване е насочен към данъчната база и неговото място в системата на държавните трансфери се определя от степента на данъчна автономия, с която разполагат местните власти и тежестта на местните данъци в приходите на местните териториални единици.
Основната цел е на териториални единици с нисък финансов капацитет да се предостави такава субсидия, която да позволи доставянето на едно сравнимо с другите местни единици ниво на услуги.
Или необходимост от изравняване възниква тогава, когато е налице разминаване между данъчната база на един жител в дадена община и средните стойности на този показател на национално равнище ( т.е. за всички общини или за страната като цяло).
Финансовото изравняване на данъчната база изисква решение относно начина по който ще се измерва финансовия капацитет и определяне на изравнителната формула.
Измерването на финансовия капацитет става
с макроикономически индикатори (БВП и приходи в публичния сектор, реализирани в съответната териториална единица; доход на физическо лице или собствени приходи на жител) или
чрез представителната данъчна система
Представителната данъчна система (ПДС) измерва финансовия капацитет чрез приходите, които биха могли да се наберат, ако местните власти използват всички стандартни източници със средния интензитет на ползването им за страната като цяло
определяне на правото на всяка териториална единица да бъде обект на изравняване посредством ПДС:
Em= POPm{[ PCTBna x tna] – [ PCTBm x tna]},
POPm – брой жители в конкретната община,
PCTBm – данъчната основа на глава от населението в община m за определен данък.
na – стойностите на променливите, измерени като средни такива за всички общини.
tna – средна данъчна ставка за определен местен данък за страната като цяло
PCTBna – средната данъчна основа на глава от населението за страната като цяло.
При Em >0, местната териториална единица ще бъде бенефициент на изравнителна субсидия.
Когато се използва хоризонтално изравняване, с горната формула се определя кои местни общности правят вноски в изравнителния фонд от средства и кои получават субсидия.
Тези местни общности, с данъчни ставки и основа съвпадащи със средните за страната като цяло, съответно не участват по никакъв начин в изравняването.
Изравнителна формула
EQi= [ B* - Bi/ Pi ]x t*x Pi x K, където
EQi – сума на изравнителната субсидия за община i
B* – стандартизирана стойност на данъчната база на един жител
Bi – данъчна основа на община i
t*- стандартизирана данъчна ставка
Pi – брой жители в община i
K – коефициент на изравняване
Пълното изравняване, при К=1, не се прилага, поради това, че общините бенефициенти няма да имат стимули да търсят нови приходоизточници и ще разчитат предимно на финансовите трансфери. При К<1, териториални единици с данъчна база по-ниска от средната за страната ще получат само част от тази разлика.
Още важни материали и статии за финанси и данъци:
- Данък върху недвижимата собственост
- Практика на местните данъци
- Инвестиционна политика – министерство на икономиката
- Маркетинг, сегментиране на потребителския пазар
- Местни финанси
- Данъчна автономия
- Икономическа теория
- Данъчна политика
Понякога изравнителните формули включват индикатори за финансов капацитет за всяка териториална единица, чието извеждане преминава през следните етапи:
1. избор на данъци, които ще се използват при определяне на финансовия капацитет.
Определянето на индикатори за финансовия капацитет трябва да се базира или на изключително местни данъци или на такива, чиято данъчна база се ползва във всички местни единици.
2.изчисляване на приходите на глава от населението от всеки един от данъците за страната като цяло и за всяка териториална единица, като към местната данъчна база се прилага стандартизирана данъчна ставка t*.
Когато данъчните ставки са различни, за стандартизирана ставка се взема средната за всички общини. Тя се получава като данъчните приходи от местните данъци за страната като цяло се разделят на сумата от данъчните бази на отделните общини.
3.извеждане на данъчен индекс за всяка териториална единица по отношение на всеки от данъците в съвкупността. Той се намира, като потенциалните приходи от съответния данък на глава от населението в конкретна община (при използване на стандартизирана ставка t*) се отнесат към данъчните приходи на глава от населението за страната като цяло
4.изчисляване на индикатори за финансов капацитет на базата на претеглени данъчни индекси в конкретната община. Теглата се определят в зависимост от значението на приходите от всеки от данъците в общите данъчни приходи и други фактори като характер на приходите – стабилни или динамични.
Изравнителна формула
EQi – сумата на изравнителната субсидия за община i
С P и FC се отбелязва броя на населението и финансовия капацитет на съответната териториална единица.
Общините се класират в зависимост от стойностите на индикатора за финансов капацитет,
като m обозначава броя на тези общини, чийто финансов капацитет е по-нисък от средния ( 100 в проценти).
Или колкото по-ниски са стойностите на индикатора за финансов капацитет, толкова по-голяма изравнителна субсидия
ще получи териториалната единица.
К е изравнителен коефициент, а М е общата сума, налична в изравнителния фонд.
ИЗРАВНЯВАНЕ НА РАЗХОДНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ
Диференцирани нетни фискални ползи възникват и в резултат на висока степен на децентрализация на разходните отговорности.
Всички различия, когато се дължат на обективни причини, извън контрола на местните власти, би трябвало да подлежат на финансово изравняване.
Местните разходни потребности могат да се определят като тези разходи, които са необходими за доставянето на определени услуги в еднакъв национален стандарт (желаното ниво на услугите) за всички жители на една държава.
Основният въпрос е какъв да бъде този национален стандарт и съответно в каква степен да става изравняването.
подходи за измерване на различията в разходните потребности
остойностяване на фактическите или действителните разходни потребности на местните власти.
Изравняване от този тип изисква набирането и обобщаването на голяма по обем информация и стимулира неефективното изразходване на средства на местно ниво.
представителната разходна система (ПРС
Целта на ПРС е да определи общия размер на изравнителния фонд и местните единици, които ще имат право на изравнителна субсидия.
Местните разходи се разпределят по категории (функции) и за всяка от тях се извеждат стандартизиран фискален капацитет и индикатори за разходните потребности.
Относителните тегла за различните индикатори и тяхното влияние при разпределяне на средствата от изравнителния пул се определят чрез регресионен анализ.
За всяка община се определят разходите, които тя би направила в съответната категория при действителни индикатори за разходни потребности, ако притежава стандартизиран фискален капацитет.
От получената стойност се изваждат разходите, които общината би направила в съответната категория при стандартизирани индикатори за разходни потребности, ако притежава стандартизиран фискален капацитет.
Индикатори за относителните “разходни” потребности
Самите индикатори и съответните им тегла се определят ad hoc. Тези индикатори се опитват да уловят факторите, влияещи върху различията в разходните потребности на отделните общини и отразяващи обективните различия в разходите за единица услуга в отделните общини.
Главна цел при избора на индикатори за разходните потребности е да се избегне смесването и уеднаквяването им с произведените единици от услугата, или с действителните разходи.
Затова при измерването на разходните потребности е необходимо да се използват “неутрални” критерии като брой жители, гъстота на населението, дължина на пътищата, брой жилища, местоположение и размер на социалните помощи
В 10 местни териториални единици, разходните потребности за социално подпомагане се различават поради значителни разминавания в броя на безработните, броя на хората в пенсионна възраст и броя на самотните родители. Обозначаваме тези три индикатора съответно с А, В и С.
Техните тегла са А-40%, за В-35% и за С-25%, а средствата в изравнителния фонд или пул са 5млн.лв
4.8% от всички безработни в 10-те общини, 3% от всички пенсионери и 2.2% от всички самотни родители, са в община Х . Тогава нейният дял в изравняването или нейните относителни разходни потребности ще бъдат:
EN= 5млн.лв.х[(0.048x0.40) + (0.03 x 0.35) + (0.022 x 0.25)]= 176 хил.лв.