По-особен е режимът на сключване на търговски сделки. Спецификата се отнася до воляизявлението на страните, съдържанието и формата на сделката.
Воляизявлението на страната, поела инициатива за сключаване на сделката се означава с термина „оферта”. Според гражданското право офертата трябва да: съдържа покана за сключване на договора; съдържа съществените условия; има определен адресант. Търговската сделка предвижда и публично предложение, което също притежава признаците на офертата в юридическия смисъл. Предложението за сключване може да бъде направно и до неопределен кръг лица. Включително и със средствата за масово осведомяване, като трябва да съсдържа съществените условия на проектирания договор, общото количество и срока за приемането му. Оферента е обвързан до изчерпване на количеството в определения срок.
В търговските отношения се допуска и мълчаливо приемане на предложението. Търговското законодателство съществено се отклонява от гражданското право. От една страна не е необходимо във всички случаи предложението да има точно определен адресат. От дръга страна, не е необходимо приемането да е във всички случаи изрично.
За действителността на търговските сделки е необходима писмена или друга форма само в случаите предивидини в закона. Свободата на страните да определят формата на сделката се свежда до 2 хипотези:
Когато за конкретна сделка липсва изрична разпоредба в закона. Случаите, в които сделката е неформална по характер, с оглед на нейната действителност.
Страните могат да уговарят по-квалифицирана форма от предвидената в закона, с оглед валидността на сделката.
Писмената форма ако такава е наложителна се смята за спазена ако изявлението се записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.
По различен начин се уреждат и последиците при неспазване на изискванието за форма на сделката. В ТП страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
Търговските сделки разкриват и специфични особености от гледна точка на своето съдържание. То се състои от 2 части:
- съществено – тук отнасяме воляизявлението на страните по съществените условия на конкретната сделка. Това са условията които са специфични за отделната сделка и без наличието им е немислимо съществуването й. Липсата на воляизявление по същественото съдържание се приравнява на липса на сделка.
- несъществено съдържание – в него страните могат да включват допълнителни права и задължения или клаузи относно условие, място и срок за изпълнение.
Особенни разпоредби които предвиждат задължителността на общите условия на насрещната страна по сделката:
Презщмиранат аот закона задължителноста на общите условия настъпват когато другата страна зяви писмено, че ги приема
Другата страна да е търговеш, да знае общите условия или да е била длъжна да ги знае, и да не ги оспорва незабавно.
Задължителността на общите условия завси от формата на сделката, чието съдържание те регламентират. Когато за нейната действителност е предвидена писмена форма, установените общи условия имат сила за другата страна, ако са й били предадени при сключването. В ТП при формиране на съдържанието при определени условия могат да вземат участие трето лице или държавен орган – съдът. Участието на трето лице се допуска, ако самите страни при сключването й са го прдвидили да уточни отделни уговорки от договора. Определянето на уговорките от съда се допуска: когато определянето им от трето лице не е извършено в срок; когато те не са съобразени с изискванията на закона.
Клаузата за солидарна отговорност се включва ex lege в съдържанието на търговската сделка. Закона презюмира, че във всички случаи ако не следва друго от договора, при поемане на общо задължение, лицата са солидарни длъжници. В ТП солидарността е правило при поемане на общ дълг, което може да се обори при наличие на специална клауза за изключването й.
Сделките се сключват лично от страните или с помоща на представители, които действат от тяхно име и за тяхна сметка. В ТП действието от чуждо име, без представителна власт, няма като санкционална последица невалидност на договора.
Търговската сделка притежава еквивалентно-възмезден характер. Между страните е налице размяна на относително равностойни имуществени престации. Еквивалентността в отношенията може да бъде нарушена, когато поради „стечение на неблагоприятни обстоятелства” едната страна е мотивирана и принудна от тях да сключи сделка при явно неизгодни условия. Следката се явява явно неизгодна за една от страните.
В търговските отношения, правото за отмяна не се признава при наличие на:
- Сделката да е от категорията на двустранните търговски сделки – и двете страни по нея да са регистрирани като самостоятелни търговци
- Да са разменени имуществени преста-ции, като едната страна е мотивирана от наличие на „неблагоприятни обстоятелста”
Изпълнение и неизпълнение на търговски сделки
Под „изпълнение на сделаката” се има предвид доброволното осъществяване на дължимия резултат. Изпълнението обуславя прекратяване на правната обвързаност между длъжника и кредитора. Този погасителен ефект на правната връзка настъпва само ако длъжниковата престация е идентична с предвидената в договора и е извършена според постигнатото съгласие за време и място, количество и качество на изпълнението. Валидното изпълнение на задълженията се подчинява на 3 общи принципа:
Принцип на реално изпълнение - изпълнението трябва да еадекватно с престацията на длъжника, предвидена в сделката. Не се допуска замяна на изпълнението с друг предмет, различен от уговорения.
Принцип на надлежно изпълнение – изпълненеито от длъжника да е съобразено не само с предмета на дължимата престация, но и да е извърпено с дължимата грижа и с оглед на правилата на добросъвестността.
Принцип на съдействие между страните – страните да си оказват съдействие. Без което изпълнението не е възможно.
Изпълнението на търговската сделка се подчинява в най-общ план на изискванията установени в гражданското законодателство. ТП установява модифицирани правила само за отделни негови елементи. Те се отнасят до дължимата грижа, изискуемостта и за освобождаване от задължението.
Дължимата грижа по ТС е грижата на добрия търговец. Тя представлява особена, квалифицирана грижа, която длъжникът обичайно полага за собствените си търговски дела.
При безсрочни задължения изискуемостта и изпълняемостта им настъпва едновременно с възникване на задълнието.
В определени от закона случаи длъжникът може да се освободи от обвързаността си и не носи отговорност за неизпълнението, ако то се дължи на непреодолима сила. Предпоставка за това е да не е настъпил падежа на изпълнението, следователно длъжникът не е в забава. Под „непреодолима сила” се разбира непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключаването на договора. Освобождаване поради непреодолима сила е невъзможно при парични задължения или родово определени престации. Длъжникът трябва да изпрати на другата страна писмено уведомение, в какво се състои непредолиманата сила и какви са възможните последици за изпълнението. При неизпълнение длъжникът дължи обещетение за настъпилите вреди на насрещната страна. Докато трае непредолимата сила, изпълнението на насрещните задължения се спира. Временното преустановяване на действията по изпълненито е автоматична правна последица и настъпва по силата на закона. При продължителен характер на непреодолимата сила и двте страни имат право да прекратят договора, ако вече не е налице интерес от изпълнението му.
Търговската сделка предвижда специлано основание за изменение или прекратяване наречено „стопанска непоносимост”. Прилага се когато след сключването на сделката са настъпили обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидат, в резултат на които запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Основанието е съотносимо само за двустранните договори, при които е налице разместване на имуществени престации между страните. Компетентен да установи наличието на „стопанска непоносимотс” е съдът, които се сезира по искане на която и да е от страните по сделката. В зависимост от степента на неблагоприятно изменените условия съдът има право изцяло или отчасти да измени или прекрати договора. Липса стопанаска непоносимост при условие, че една от страните е в субективна или обективна невъзможност за изпълнение.
Клаузите за неустойка са част от съдържанието на търговската сделка, с които страните обезпечават точното и своевременно изпълнение на задълженията си. Неустойката е предварително договорена парична сума, която има за цел да покрие вредите на изправната страна поради виновно неизпълнение на договора. Предимството й се дължи на обстоятелството, че освобождава страната да докаже конкретния размер на неблагорпиятните последици в совето имущество. Нормата е насочена към засилване на имуществената отговорност на неизправната страна по търговската сделка.