В пазарната икономика важно място заема конкуренцията. Тя е специфично поведение на взаимодействие и на съперничество между продавачи и между купувачи, при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси сам или заедно с останалите.
Конкуренцията произтича от това, че към една цел се стремят двама или повече участници на пазара.Тя поражда предприемчивост, рационалност, изобретателност в действията на стопанските субекти.
Продавачите се стремят да подобрят предлагането – повишаване на качеството на продуктите, намаляване на цените, производството на съвършено нови продукти и т.н. Конкуренцията е действителна, ако продавачите открият по – благоприятни възможности за предлагане. Често, обаче, стремежа да се спечелят потребителите е толкова голям, че се използват неикономически средства, което се третира като нарушение на лоялната конкуренция. Конкурентната борба се поражда по отношение на качеството, асортиментът, дизайнът, цената на стоката. Ето защо се налагат тези производители, които предлагат висококачествени стоки, за производството на които са направени минимални разходи, резултат на високо технологично равнище и висока производителност на труда.
На пазара фирмите действат в условията на конкуренция. Целта на всяка фирма е да привлече вниманието на потребителя с конкурентно-способна стока. Конкуренцията е най-важният фактор на маркетинговата среда и фирмите трябва да заемат определено място на пазара по отношение на конкурентите.
Конкурентните пазари се характеризират със :
Съвършенна конкуренция (при която пазарните сили действат свободно) или несъвършена конкуренция (когато има някакво ограничение в свободата);
Ценова конкуренция (чрез промените в цената) и неценова конкуренция (свързано с качеството на благата);
Вътрешноотраслова (междуу фирми от един отрасъл) и междуотраслова конкуренция (от агенти работещи в различни отрасли);
Вътрешно-национална (като съперничество между национални фирми) и международна конкуренция (м-у фирми от различни страни);
Форми на конкуренция
Конкуренцията се разделя на два вида в зависимост от използваните методи: ценова конкуренция, т.е. на основата на цената и неценовата конкуренция – на основата на качество (потребителска стойност).
1) ценовата конкуренция е съществувала в най-ранния стадий на основно съперничество на пазара, когато даже еднородните стоки са се предлагали на най-разнообразни цени. Намаляването на цените е било основата, с чиято помощ търговецът е откроявал своята стока, привличал е купувачите и в крайна сметка е постигал желания за себе си пазарен дял. Ценовата конкуренция се използва главно от дребните предприятие в борбата им с монополите, за съперничество с които те нямат сили и възможности в сферата на неценовата конкуренция. Освен това, ценови методи на конкуренция се използват за навлизането в даден пазар с нови стоки, а така също и за укрепване на позициите на рязко изостряне на проблемите, свързани с продажбите.
При пряката ценова конкуренция предприятията широко рекамират намалението на цените на произвежданите и наличните на пазара стоки.
При скритата ценова конкуренция предприятията въвеждат на пазара нови стоки със съществено подобрени потребителски свойства, а повишават цената непропорционално малко
2) неценова конкуренция – поставя на преден план по-високото качество, отколкото при конкурентите, по-малка <<издръжка е потреблението>>, по-съвременен дизайн, по-добро качество на следпродажния сервиз, и т. н.
Към неценови методи на конкуренция се отнасят и предоставянето на по-голям комплект услуги на купувачите, намаленото потребление на енергия, екологично чиста продукция и други аналогични подобрения на потребителските свойства, които се наредиха през последните години сред най-важните аргументи за конкурентноспособността на дадена стока.
Маркетинговите методи и средства за определение на предприятието също могат да бъдат отнесени към неценовите форми на конкуренцията. Едно от най-силните оръжия на неценова конкуренция е рекламата.
Формите и методи на конкуренция са най-тясно свързани с различните типове пазарни структури. От тази гледна точка конкуренцията може да бъде класифицирана на :
Конкуренцията, основаваща се на характеристиките на самия продукт, като основа за развитие на различните типове конкурентни пазарни структури. Отворените пазари са основополагащ принцип на държавната политика за защита и насърчаване на конкуренцията. При появата на опасност от нарушаване на условията за конкуренция на пазара държавата трябва да се намесва в защита на самата конкуренция.
Конкуренцията, основаваща се върху потребността на продукта, т.е. конкуренция между онези видове продукти или услуги, които задоволяват различни потребности или една и съща потребност.
Функционалната конкуренция – възниква поради това, че всяка потребност, най-общо казано, може да бъде удовлетворена по различен начин и съответно всички стоки, осигуряващи такова удовлетворяване, са функционални конкуренти. Функционалата конкуренция трябва да се отчита даже и в случаите, когато дадена фирма е производител на наистина уникална стока.
Видовата конкуренция е следствие от това, че има стоки, предназначени за една и съща цел, но различаващи се по някой съществено важен параметър.
Предметната конкуренция е резултат от това, че фирмите произвеждат на практика идентични стоки, различаващи се единствено по качеството си, или дори имащи еднакво качество. Тази конкуренция понякога се определя като междуфирмена.
Успоредно с позитивната роля на конкуренцията за постигане на високо качество и ефективност, тя може да доведе и до негативни явления. Тези явления, които са присъщи на една либерална пазарна икономика, изискват правилата на конкуренцията да се регламентират по нормативен път от търговското право. От тази гледна точка конкуренцията се класифицира като лоялна и нелоялна.
Към лоялната конкуренция се отнасят тези форми и методи на съперничество, които се прилагат при спазване изискванията на закона и добросъвестната търговска практика, основаваща се на етичните норми в бизнеса.
Нелоялната конкуренция е тази, при която горните изисквания се нарушават.
Разкриването на същността и съдържанието на понятието конкурентноспособност на предприятието може да се осъществи на различни нива:
- при оценка на конкурентноспособността на дадена стока или услуга
- при оценка на конкурентните пазарни позиции на предприятието
- при оценка на международната конкурентноспособност на дадена страна.
Конкурентноспособността на стоката може да бъде определена само при сравнение със стоките на конкурентите. С други думи конкурентноспособността е относителна сама по себе си, свързана е с конкретен пазар и с времето за продажба. Конкурентноспособността на предприятието в света съвременния бизнес води до завоюване на съответни пазарни позиции в условията на конкурентна среда.
Конкуренция в ефира
Неценова конкуренция в ефира. Ефирните радио и телевизия продават програмите си срещу времето и вниманието на аудиторията. Законите за търсенето и предлагането и достигането до равновесната цена са приложими и в този случай, макар остойностяването да е само абстрактно. Може да се използва инструмент от микроикономиката, наречен потребителски излишък или добавка за потребителя и да се търси оптимално съотношение между търсене и предлагане [1]. Добавката за потребителя е разликата между общата стойност, на която потребителят оценява продукта и действителното плащане, което той прави по обявената цена. При безплатно гледане и слушане добавката за потребителя ще е мярка за удовлетворена потребност на зрителя. Зрителят или слушателят не плаща за гледане и слушане, но той оценява по-високо или по-ниско една програма, като взема решение да я гледа и слуша, а мярката за това е оценената полза, или добавката за потребителя (consumer surplus). Като прави избор на програма, той формира търсене за тази програма, а търсенето се влияе от наличието на множество алтернативи. Търсенето (гледане и слушане) гарантира приходите от реклама и съответно определя какви разходи може да направи операторът за запълване на съответния часови пояс.
Конкуренцията между телевизионните и радио операторите се води за спечелване на възможно най-голям дял от аудиторията (стратегия на насищане с предлагане на най-масово приеманата програма), или със силно диференцирано предлагане (специални програми за потребностите на хомогенен, достатъчно голям и отличим сегмент). И в тази сфера диференцирането, наричано при реална размяна на стоки диференцирано ценообразуване, създава силни конкурентни преимущества.
В по-общата стопанска практика неценовата конкуренция се дефинира като пазарен подход, при който стойността на продукцията се минимизира, а другите пазарни фактори се максимизират, като се търсят начини за открояване на продуктите чрез специфични и уникални качества (дизайн, високи технически и експлоатационни характеристики, достъпност, обслужване и др.). Силното сравнително или конкурентно преимущество създава предимства и стимулира търсенето. В медийния бизнес това означава умело изграждане на доверие, на навик за гледане или слушане, на предпочитание към медийната марка. Голямо значение придобива умението да се използва науката за марковия мениджмънт.
Ценова конкуренция в ефира
Ценова конкуренция има при снабдяването на електронните медии със съдържание. Основен фактор за водене на преговори при покупка на медийно съдържание за ефирни програми е вероятният приход от реклама при излъчването на конкретния аудиовизуален продукт. Купуват се права за излъчване, които се заплащат на базата на това, какви са очакванията за обхвата на аудиторията в съответния часови пояс, колко са възможните рекламни прекъсвания и какъв обем рекламни приходи ще се получат общо – от първо излъчване, от евентуално повторение, от евентуална препродажба на други оператори. Пазарът за медийно съдържание е много непрозрачен и е обичайно да се практикуват стратегии на ценова дискриминация – персонализирано ценообразуване, ценообразуване в пакети, групово ценообразуване и др.
[...] пазар, е необходимо да се анализира структурата на конкуренцията, с която се сблъсква кооперацията, фирмата. [...]