Статистическа съвкупност – (СС)
1. Същност – представлява общност от еднородни единици свързани чрез дефиниционен признак, разгледани в точно определени времеви и пространствени граници.
СС представлява ограничена по време и място общност от еднородни единици, чрез които се проявява обективно формирала се закономерност.
2. Свойства
а) обем – броят на единиците, от които е изградена СС
б) структура – всяка съвкупност има свои вътрешен строеж и нейните единици винаги се намират в някакво разпределение
в) вариране (разсейване) – различието, което съществува между единиците по значенията на даден признак
г)връзки и зависимости – взаимната обвързаност между признаци на една и съща съвкупност или между признаци на две или повече съвкупности.
3. Видове
а) генерални и извадкови
- генерални – състои се от всички единици подлежащи на изследване
Генералните съвкупности се състоят от всички единици обект на СИ.
- извадкови (представителни, частични) – обхваща само част от единиците на генералната съвкупност.
Представителните съвкупности обхващат част от единиците на генералната съвкупност, които са избрани при спазването на определени правила и изисквания.
б) моментни и периодни
- моментни – обединява единиците на дадено явление или процес фиксирани към точно определен момент от време.
Моментни СС са тези, при които единиците са фиксирани към точно определен момент от време.
- периодни – случаите, които обединява се отнасят за даден период от време.
Периодните СС се формират от единиците, възникнали през определен времеви интервал от време.
в) реални и хипотетични
- реални – формират се от действително съществуващи и налични в момента на изследване единици.
Реалната съвкупност е крайна и се състои от фиксиран брой, действително съществуващи единици, които могат да бъдат обхванати и изследвани.
- хипотетични – единиците не съществуват в действителност. Те са нереални, съществуват само мислено.
Хипотетичната съвкупност е безкрайна и се състои от предполагаем брой единици.
ІІ. Статистическа единица – СЕ
1. Същност – най – малката, най – простата и неделима по нататък част, от която е изградена СС. За нея се събира първична информация. Се могат да бъдат лица, животни, предмети, събития, процеси и т.н. те биват прости и сложни.
СЕ представлява отделният случай, чрез който се проявяват закономерностите на масовите явления.
2. Видове
- като проста единица може да се посочи отделния човек, отделното предприятие, дадена операция.
Проста СЕ са тези, които не могат да се делят физически – отделният човек, отделното предприятие, отделното изделие и т.н.
- за съставни или сложни единици могат да се третират фирмения колектив, студентската група, семейството и др.
Съставната СЕ е формирана от две или повече прости единици – семейство, предприятие и т.н. съставната единица може да бъде разчленена, но се получават нови съвкупности, които се различават съществено от първоначалната.
ІІІ. Статистически признак – СП
1. Същност – свойства, качества, характерна особеност, белези, които се притежават от всички СЕ обект на изследване. Всеки признак си има разновидност (значения).
СП представляват конкретни белези, характерни черти, свойства и особености на СЕ обект на СИ.
2. Видове
2.1. според характера си
а) вариационни (количествени, метрирани) – разновидностите на този признак се представят посредством числа.
Вариационните са тези признаци, чиито определения се изразяват с числа.
- прекъснати (дискретни) – разновидностите на признака са цели числа.
Прекъснатите количествени признаци се изразяват само с краен брой цели числа.
- непрекъснати – определенията на признака приемат всякакви числа в рамките на числовия интервал.
Непрекъснатите количествени признаци са тези, чиито определения се изразяват с безкраен брой числа – както цели, така и дробни.
б) категорийни (качествени) – разновидностите на тези признаци нямат числов израз, представят се словесно.
Качествените признаци са тези, чиито определения се изразяват с думи.
Те могат да бъдат дихотомни (алтернативни), когато определеният са само две противостоящи, взаимно изключващи се и кумулативни, когато се получават две или повече определения едновременно от СЕ.
Алтернативните признаци са вид качествени признаци, само с две определения, които взаимно се изключват.
Кумулативните признаци са вид качествени признаци, при които дадена единица притежават две или повече определения.
2.2 Според променливостта на значенията на признака
а) постоянни – чиито определения не се променят с течение на времето.
Постоянни признаци – признаци, чиито определения остават непроменени с течение на времето.
б) променливи – приемат различни разновидности във времето
Променливи признаци – признаци, чиито определения се променят с течение на времето.
2.3.В зависимост от отношението, в което се намират помежду си, при наличие на причинно следствена връзка:
а) факторни – под тяхно влияние настъпват промени в дадено явление (резултат).
Факторните признаци обуславят определенията на други признаци, изпълняващи ролята на резултати.
б) резултативни – признакът в/у който се оказва влияние от дадено явление (фактор).
Резултативните признаци са тези,чиито определения зависят от други признаци, изпълняващи ролята на фактора.
2.4. Според обхвата
а) всеобщи – притежават се от всички единици.
Всеобщите признаци се притежават от всички единици на СС.
б) невсеобщи – притежават се от част от единиците
Невсеобщите признаци се притежават само от част от единиците на СС.
2.5. Според обусловеността
а) естествено обусловени – съответните определения се придобиват още с раждането на човека.
б) социално обусловени – са тези, които се придобиват през различни периоди от човешкия живот.
Отново благодаря.Този сайт(блог) е наистина чудесен!