Същност на активното и пасивното проявления на капитала. Счетоводното равновесие. Метод на счетоводството.
Предмет на счетоводното изследване е капитала на всяко ниво и във всяка област. Капиталът не е само пари. Счетоводството изследва непрекъснатото движение на инвестирания капитал в неговото активно и пасивно проявление. Капиталът не е статичен, той се движи, за да предпоставя добавена стойност.
Активното проявление на капитала – това са всички средства, необходими за организацията и осъществяването на стопанския процес (потребителна стойност).
Активното проявление е структурирано на принципа – степен на ликвидност. Степен на ликвидност е времето, за което дадено активно капиталово проявление се превръща в паричен ресурс. (Бавноликвидни – продължително възстановяват стойността си в парична форма – дълготрайните активи; бързоликвидни – за кратко време се възобновяват в парична форма и участват многократно в кръгооборота за 1 отчетен период – краткотрайните активи).
Пасивното проявление на капитала – това са източниците, от които е формиран капитала. Пасивното проявление е структурирано на принципа степен на изискуемост. От бавно към бързо изискуеми.
Винаги съществува хармония при структурирането на активи = пасиви, т.е. бавно ликвидни към бавно изискуеми и обратно.
Парите са уникален, най-бързо ликвидния актив.
Активното капиталово проявление отговаря на въпроса: “Как капитала участва в стопанския процес?”, Какво е предназначението му?”
Пасивното капиталово проявление отговаря на въпроса: “Чий е капитала?”, “Кои са източниците на капитала?”
Счетоводното равновесие – равенство между активите и пасивите, т.е. всъщност равенство между потребителните и разменните стойности.
Сума на А = Сума на П = Инвестиран капитал
Метод на счетоводството – съвкупност от елементи въз основа на които, непрекъснато се дава в цифрово изражение достатъчна по обем и точна информация за отчетните обекти, с цел осигуряване необходимата информация за ефективното им управление (на отчетните обекти).
Елементи на счетоводството:
Документиране – извършените стопански операции се запаметяват за дълъг период от време. По този начин се материализират фактите, процесиите и явленията и се осигурява доказателствена сила на извършените стопански операции.
Оценка – използва се паричния измерител при отчитане на счетоводните обекти, което ги прави еднородни и съпоставими
Калкулиране – използва се при по-сложни по състав и структура отчетни обекти. Представлява предварително разграничаване и оценяване на частите, за да се получи стойностна оценка на цялото.
Инвентаризиране – установяване на действителното състояние на имуществото на предприятието, чрез съпоставяне на фактически намерените количества с количествата по счетоводни документи.
Система на счетоводните сметки и двустранното записване – счетоводните сметки осигуряват информация за началното състояние на обектите; измененията по тях за отчетния период и крайното състояние на обекта. Двустранното записване намира израз в едновременното отразяване на двата равностойни ефекта от всяка стопанска операция. Това отразяване се извършва по дебита на една и по кредита на друга сметка.
Балансово обобщаване – чрез него се съпоставят средствата (А) с източниците (П) на тези средства в стойностен размер към точно определен момент.
Обобщаване на счетоводни данни – обобщава се информацията от текущото счетоводно отразяване на стопанските операции. Обобщените данни се отразяват във финансовия отчет на предприятието.