Съвременната икономика е съпътствана с бързи процеси на развитие. Това е така поради постоянните открития в областа на науката и технологийте, който се внедряват в различните отрасли. В някой страни, основно държавите от Западна Европа и САЩ темповете на развитие са доста по-интензивни. Основната причина е по-добрата финансова обезпеченост и солидното финансиране в областта на научно-техническите открития, коитодават сериозен напредък на общата икономика на тези страни. Останалите държави, които са значително по-изостанали в тази област се стремят да подражават на „лидерите”, като копират техния начин на действие, но не винаги тази политика води до положителен резултат. Това става най-вече поради неправилното и прилагани и несъответствието с икономическите състояния на дадените страни.
Двата основни начина за промени в икономическото състояние са методът на модернизация и методът на договаряне.
Дефинирането на понятието модернизация може да бъде представено чрез сравняване на две състояния на обществото : традиционно и индустриално. Този начин на представяне обаче е непълен, поради това модернизацията може да се представи и в друг аспект. Според начина на протичането и бива два вида : сопнтанна и принудена или органическа и неорганическа. Първата поява на модернизация се появява в западните държави при прехода им от средновековието към съвремеността.
В най-широк смисъл модернизацията представлява усъвършенстване на обществото в съответствие с новите изискания. Модернизирането на боществото чрез усъвършенстването в област на науката и технологийте стават основен инструмент за икономическия растеж на дадена страна.
Процесът в развитието на крупното промишлено производство е база за сериозен тласък при установяването на пазарен ред в икономиката. Новаторският начин на мислене и внедряване на новите технологии в пазарната среда са основен белег за модернизация на обществото. Търпящото постоянни промени индустриално развитие в областта на техниката и технологийте става основна причина за спонтанно развитие на икономическите процеси. Осонвна цел е успехите на модернизирането общество да се постигнат чрез лоялност, постоянен труд и съветност при постигането на поставените цели.
За да постигнат нови предприемачески успехи придобитите доходи трябва да бъдат използвани не само за задоволяване на личните нужди на индивида, а те трябва да бъдат инвестирани в бъдещите начинания на даден икономически отасъл. Западните държави придобиват своя капитал чрез усърден труд, предприемчивост, находчиви действия и морал, докато останалите страни, незападните го постигат чрез измами, войни и грабежи, което е неправилна посока по пътя на модернизация на обществото. За да се постигне модернизация най-напред трябва да се създадат необходимите индустриални условия които да повишат трудовата мотивация на обществото. В рамките на обществото всеки индивид трябва да бъде отговорно освободен, за да може с лекота и безпрепядствено да постигне своите предприемачески цели.
Според Зомбарт за да се постигне модернизация, направените научно-технически открития трябва да бъдат внедрени в точната индустриална среда. Тя трябва да съответства с икономическия дух и живот, нивото на техниката и икономическите условия в съответната страна. Модернизацията най-точно казано представлява установяване на нов тип обществено-икономическо развитие.
Източникът на такъв тип развитие е вътрешен, а измененията които настъпват са органически извършващи се на базата на собствените икономически потребности. Органическата модернизация може да се определи като състояние на духа чрез съпоставянето му с това състояние, при което то е привързано към миналото, остарялото, традиционното. От тази гледна точка модернизацията представлява промяна в мисленето на човека, неговата вяра в просперитета, склонност към икономически подем, бързата и адекватна преценка, адаптацията в непрестанно изменящата се икономика. Тя представлява отказа то страни и изпозването на нови начини за осъществяването на качествени промени в общественоикономеческата система. От всичко това ни става ясно, че модернизацията е спонтанен процес на саморазвитие на обществото.
Моделът на индустриален социализъм, като модел на осъществена модернизация от неорганически или по друг начин казано принудителен тип, е типичен пример за догонващо развитие. Догонващото развитие коренно се различава от западния модел на модернизация. Догонващото развитие е неорганически тип развитие, като при него има външен източник и това са големите успеши в западното икономическо развитие. Догонващото развитие има неравномерен характер по отношение на структората на икономиката.
При него темповете на развитие отначало са високи, но постепенно започват да намаляват. Догонващото развитие представя силната изостаналост на едни страни спрямо други и пряката им зависимост от тях. Неорганическата модернизация се осъществява основно чрез чуждестранни инвестиций, закупуване на чуждестранни технологий, привличане на чуждестранни специалисти за повишаване квалификацията на собствените. Догонващото развитие е незавършена модернизация. То се характеризира и с други особености, като при него лидерите на определена държава проявяват своята неумелост и нежелание да решат проблемине на модернизацията по системен ред. Те не са в постоянен контакт и не достигат до съгласие с обществеността. По този начин се получава подмяна на икономическите реформи със социални експерименти. Социалния експеримент се извършва тогава, когато времето за еволюционни промени е безнадежднопропуснато, а самия експеримент се извършва с цел догонване на загубеното време. Социалния експеримент е създаден от високопоставените лица в държавата и се използва за преодоляване на противоречията във вече изостаналата обществено-икономическа система, но мисълта, че съкръщаването на етапите в общестеното развитие ще доведат до по-бърз икономически растеж се оказва погрешена.
Ясно се вижда, че този вид модернизация ням нищо общо с нейния западен вид.
Идеологията на догонващото развитие е залегнала в това, различни режими да се насочат към икономиката, но те не се оценяват правилно и дори се пренебрегват основни фактори и компоненти на модернизационния процес.
Модернизацията от гледна точка на икономиката е преход към капитализъм от западен тип, при който капитала функционира свободно и се създава адекватна социална и политическа среда. Модернизация от западен тип е постигната тогава, когато едно общество успее да реформира своята институционална система от традиционна в модерна, адекватна и отговаряща на изискванията на новото време. За своя икономически прогрес някои страни използват смесен тип модернизация. При нея новоизградените институции се съчетават с традиционните. Източниците на този тип развитие са два, вътрешени и външни. Външни са призивите на запада за модернизация и прогрес, а вътрешни са загубените от войните и изострената икономическа ситуация. Пример за държава с комбинирана модернизация е Япония. При този тип в началото темповете на развитие са високи, но с времето постепенно намаляват. При смесената модернизация духовните основи на развитие се запазват. Това са традицийте на общността и семейните ценности, но страната се стреми да не изостава от развитите държави. Целта е прогрес на базата на собствената идентичност. Като се базираме на нарастващата роля на научнотехническите открития като главен фактор за развитието на икономиката и различията между модернизация от органически и неорганически тип, става ясно че е парадоксално да се смята, че една страна с изостанала икономика може да се модернизира, като започне своите реформи на макроравнище. Това е така поради високата динамика на съвременното отворено общество и несъответствието и с изостаналите в икономически аспект страни.
От всичко написано до тук става ясно, че една страна не може да се модернизира като нарушава етапността в икономическото развитие. Икономическата изостаналост може да бъде преодоляна чрез пълното интегриране в регионалната и глобална икономическа система, а то на практика отхвърля модела на догонващо развитие. Интеграция в световната икономика ще се получи тогава, когато целите на развитие не се разминават с новата реалност, детерминирана от най-високо световно ниво.