Информационните и комуникационните технологии са изключително важни за бъдещата конкурентоспособност на индустрията, търговията и услугите. Информационните и комуникационните технологии променят начина на живот и работа и гарантират устойчиво развитие, тъй като създавате предпоставки за разходване по-малко интензивно на ограничените ресурси.
Мерки за мобилизиране на индустрията
Икономическата дейност в областта на информационните и комуникационните технологии в България обхваща търговия с компютърни и телекомуникационни системи, асемблиране на компютри, разработка на софтуерни продукти, разработка на отделни възли и компоненти за приборостроенето, системи за охрана, алармени устройства и др., касови апарати с фискална памет, информационни продукти върху компактдискове, крайни устройства в далекосъобщенията и др.
С цел стимулиране на развитието на високи технологии в страната и навлизането на чужди инвестиции в производството на високи технологии и услуги, в НС е внесен нов проект, които допринася за:
- благоприятен инвестиционен климат;
- преференциални трудово правни и осигурително правни норми за високотехнологичните компании;
- правна рамка за създаването на високотехнологични паркове като организационна форма за ускорено развитие на информационната индустрия.
Специфични аспекти на МСП
Особено внимание в Стратегията за развитие на Информационни технологии и информационно общество се обръща на МСП, работещи в областта на информационните и комуникационните съвременни високи и Интернет технологии. В съответствие с поставените в Стратегията цели в предложения от АМСП план за развитие на сектора на МСП (2000-2006 г.) се включват следните мерки:
- Разширяване възможностите на съществуващите информационни центрове и създаването на нови в регионалните центрове за подпомагане на малките и средни предприятия в страната чрез осигуряване на информационни връзки с глобални търговски и други мрежи.
- С цел създаване условия за развитие на високоефективни МСП, базирани на собствени резултати и интелектуална собственост, се планира създаването на мрежа от специализирани инкубатори, съобразно експертизата и предлаганите услуги.
- Планира се изграждане на постоянно действащи центрове за обучение на мениджъри за МСП и предприемачи и обучение на безработни за започване на самостоятелен бизнес (обучение в области като мениджмънт, маркетинг, финанси, информационни и комуникационни технологии и др.), Планира се също откриване и разширяване на центрове за обучение за бизнеса към регионалните структури за подпомагане на развитието на малките и средни предприятия.
Промоция на най-добрата практика и иновациите
Водещи проекти на ИО
През 1999 г. стартира проект за изграждане на Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Реализацията на проекта се осъществява с участието на МТС, МВР, МЗ, БТК АД (VivaCom) и Столична община. Приключи успешно първият етап на проекта.
През 1999г. е разработена Програма за развитие на Националната образователна и научна информационна мрежа до 2001 година. В Програмата въз основа на анализ на състоянието и проблемите на Академичната мрежа са разработени принципи, законови изисквания за изграждане на НОНИМ, представена е националната структура на мрежата, план за нейната реализация на три етапа от 1999 до 2001г. и оценка на необходимите финансови средства за отделните периоди и оборудване.
Националната структура включва Национален център за управление на мрежата, регионални възли и подрегионални възли. Регионалните възли са разположени на територията на висше училище или научна организация и осигуряват получаването на Интернет трафик и разпределението му за крайните потребители (ВУЗ, звена на БАН, училища и др.) от съответния регион. Подрегионалните възли осигуряват достъпа на потребителите от средните държавни и общински училища.
През 1999г. е осъществен първият етап за възстановяване на мрежата и свързване на 6 регионални възли, от които 3 са разположени в София, а останалите – в Пловдив, Варна и Русе.
През 2000г. се предвижда развитие на мрежата, така че да обхване всички университетски градове, както и да започне включването на държавни средни училища. Предвижда се използване на ресурсите на НОНИМ в учебния процес във ВУ, както и да започне използването им в държавните средни училища.
През 2001г. в програмата се предвижда развитието на мрежата да даде възможност за използване на ресурсите на НОНИМ в учебния процес в държавните средни училища и да започне използването им в общинските.
На всеки етап се предвижда увеличаване на телекомуникационния капацитет.
Описание на успешни дейности
В страната е създадена и функционира развита библиотечна инфраструктура, чрез която се осигурява библиотечно-информационно обслужване на териториално и отраслово ниво в съответствие с принципите за равен и свободен достъп до информация, културно многообразие и продължаващо образование.
В част от по-големите библиотеки частично е автоматизирано обслужването на читателите, има изградени он-лайн каталози, мрежи от работни места, ползват се възможностите на Интернет, електронна поща, мултимедиите и др. От Министерство на културата са разработени и се реализират проекти за обучение на ромите за работа с Интернет обикновено на базата на съществуващите библиотеки.
През октомври 1999 г. е открит Евро-Български Културен Център (ЕБКЦ), създаден с подкрепата на програма ФАР и Министерство на културата. ЕБКЦ има за задача да подкрепя развитието на българската култура чрез взаимодействието й с европейските структури, стойности и модели. Тази подкрепа се осъществява на базата на стимулиране на информационните технологии, промоциране на български културни събития, проекти и организации в информационните мрежи и стремеж за включване на самия ЕБКЦ в мрежата на европейските информационни центрове.
Центърът предлага информационни и консултантски услуги, достъп до Интернет, разполага с компютъризирана база данни за български културни организации и европейска културна информация. Създадени са условия за популяризиране на българското и европейско визуално и сценично изкуство, книги, филми и културно наследство.
В областта на електронната търговия като успешна дейност може да се спомене възможността да се търгува от компютър в Интернет чрез дебитни карти, като се използва електронната среда ePay.bg. Разработени са също цялостни e-commerce решения – виртуални магазини.
Българска стопанска камара (БСК) е изключителен представител за територията на България на Европейската сертифицираща организация GlobalSign – Белгия и притежава правата да издава и гарантира ползването на цифрови сертификати и подписи. Услугите предоставят гарантирана сигурност на потребителите при работата им в Интернет, при транзакции, обмен на документи и т.н. Част от услугите на БСК включват също и проектиране на цялостни проекти по гарантиране на сигурността на достъпа до Интернет.
Международна дейност
Решения на глобалните въпроси на информационното общество се търсят в процеса на интегриране на страната към Европейския съюз (ЕС), в работата на Световната търговска организация (WTO), Международния съюз по далекосъобщения (ITU), Съвета на Европа и ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и по пътя на двустранни споразумения.
Сътрудничество на европейско ниво
България участва активно в дейностите по междуправителствената програма на Съвета на Европа при решаването на въпроси, свързани с развитието на информационно общество и информационни технологии в областта на медиите, културата, образованието, защитата на данните и престъпленията в киберпространството.
В областта на съобщенията на европейско ниво се осъществява сътрудничество в рамките на CEPT (ERC, ECTRA, CERP), ETSI, EUTELSAT и др.
Сътрудничество със страните от Европейския съюз се осъществява в рамките на програмата ESIS II, програмата за културно сътрудничество “Рафаел”, Форума за ИО и др.
Прилагане на международните споразумения за информационно общество
Следвайки присъединяването на България към СТО, основните регламенти на ЕС относно търговските инструменти (т.нар. “basic regulations”) са възприети в действащото законодателство – това са съответните актове относно реда и условията за въвеждане на антидъмпингови, изравнителни и защитни мерки.
В сила е Четвъртият протокол към Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС), с който се либерализира търговията в сектора на базовите телекомуникационни услуги. През 1999г. влезе в сила Петият протокол към ГАТС за либерализиране на търговията в сектора на финансовите услуги.
Като член на СТО, България се стреми всички споразумения за свободна търговия да съответстват на изискванията и правилата на СТО (чл. ХХIV от ГАТТ 1994) и съответните разпоредби в Европейското споразумение.
Международно сътрудничество в областта на науката и изследванията
България членува в над 30 международни и европейски научни организации, както и в европейски образователни проекти: Сократес – Еразмус, Леонардо да Винчи, Темпус. Подготвя се участието на България в програма “Леонардо да Винчи – 2” и пълноправно участие на България в програма СОКРАТ-2.
През 1999 г. България стана пълноправен член на Пета рамкова програма на ЕС за изследвания, технологично развитие и демострационни дейностии на Пета рамкова програма за атомна енергия за изследвания и обучение ЕВРАТОМ. С решение на министъра на образованието е създаден Национален координационен съвет по Пета рамкова програма.
Като реципрочен акт на отварянето на Рамковите програми, България прие решение да отвори своите национални дейности и програми в областта на науката и технологиите за участие от страна на изследователски организации, установени в Общността.
Регионално сътрудничество
Република България беше определена за регионален координатор по проблем 2000 за региона Централна и Източна Европа и Централна Азия. Осъществено е активно взаимодействие с Международния център за сътрудничество по проблем 2000 във Вашингтон.
В Министерския съвет с помощта на Световната банка беше създаден Команден център по компютърния проблем 2000. Целта на командния център беше да осъществи мониторинг на прехода към 2000 година и състоянието на компютърните системи в България и в още 28 държави.
В резултат на извършената превантивна работа не бяха констатирани проблеми и всички наблюдавани системи в България успешно преминаха в новата 2000 година.
Като примери за регионално сътрудничество в областта на информационното общество могат да бъдат посочени също Вторият регионален форум за развитие на информационното общество (9-10.10.1999, Солун), Първата конференция за електронната търговия в Югоизточна Европа (22-24.10.1999, Солун) и др.
В областта на далекосъобщенията се осъществява сътрудничество по проекти за изграждане на далекосъобщителни мрежи TET, TEL, TBL, KAFOS, BSFOCS и др.
България участва в дейността на ЦЕИ, ЧИС и др.
През 1999г. Република България се присъедини към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА).