В явен вид безработица започва да се развива след 1990 г. Основна тенденция в динамиката на безработица е показан на графиката. Сега безработицата е 7%.
Безработицата у нас се характеризира със следните особености:
- има сравнително дълготраен характер. Повече от половината безработни са безработни повече от година
- болшинството от безработни имат ниско образование
- безработица между мъжете и жените е почти една и съща с лек превес на жените
- наблюдава се високо равнище на безработица сред младежите
- безработица в малките градове е по-висока от тази в големите
Теории за безработицата и макроикономически зависимости на ПТ
Икономическата наука по различен начин обяснява същността и причините за безработицата. В това направление са известни различни теории за безработицата:
- неокласическа- причината за безработицата е високото равнище на заплащане. То е над равновесната точка и при него предлагането на РС е по-голямо от търсенето. Тук не се поставя въпросът за свободните РМ. Приема се че те винаги съществуват, но не се обявяват поради високата РЗ. Привържениците на тази теория виждат възможности за нейното преодоляване в увеличаване гъвкавостта на РЗ. Изводът е че трябва да се премахнат причините, които водят до втвърдяване на заплащането
- кейнсианска- изхожда се от предположението че неравновесието на ПТ не е основна причина за безработицата. Има 2 постулата:
1. цената на РС зависи от много фактори като равнище на производство, размер на инвестициите, условия за внос и износ и др.
2. безработицата не е свързана с равнището на РЗ. Основната причина е неефективното търсене на труд. Решението на проблема Кейнс вижда в намеса на държавата. Тя трябва да стимулира търсенето на труд, така че кривата на търсенето да се приближи към кривата на предлагането на труд. Това може да стане чрез прилагане на подходяща монетарна политика, която да увеличи паричната маса в обръщение.
По този начин ще се стимулира търсенето на продуктовия пазар и оттам търсенето на труд. В този смисъл уравновесяването на ПТ се осъществява чрез изместване на кривата на търсене. Така Кейнс защитава твърдите и високи заплати и социалните мерки на държавата
Теория за структурната безработица и двойствения характер на ПТ-това е опит да се обясни защо безработицата нараства успоредно с увеличаване на свободните РМ. Обяснява се безработицата с неквалификацията на работниците към изискванията на РМ. Тук се лансира идеята, че технологичните промени имат комплексен характер и водят до цялостно дебалансиране на ПТ. Този дисбаланс не може да се преодолее чрез стимулиране на съвкупното търсене. Затова привържениците на тази теория обосновават необходимостта от осъществяването на цялостни програми за квалификация и преквалификация. Тази квалификация трябва да бъде насочена и да отговаря на съвременните изисквания на технологичното равнище.
Според тази теория съществуват 2 самостоятелни ПТ. Единият се обособява според характеристиките на РМ и се нарича първичен, а другия е свързан с личностните характеристики на РС и се нарича вторичен. Първичният е свързан с по-големи изисквания към РС, по-добро заплащане и по-голяма сигурност на РС. Вторичният има по0ниски изисквания. Според теорията е необходим диференциран анализ на безработицата на двата пазара. На първичния се обяснява с Кейнсианската теория, а на вторичния-със структурната. Поради тази причина преодоляването на безработицата би следвало да се осъществява чрез комбинирането на мерки препоръчвани от двете течения. На първичния пазар чрез стимулиране на съвкупното търсене, а на вторичния чрез мерки за повишаване на квалификацията на РС
Теория на естествената норма на безработицата- характеризира общото макроикономическо равновесие и равновесието на ПТ. Според някои схващания тя съответства на текущата безработица, присъща на една пазарна икономика. Според тази теория силите които покачват или снижават цените са в равновесие или в инфлация(не се ускорява). Естествената норма на безработица представлява точка в която инфлацията и безработицата се намират на минимално равнище и не се изгражда теория за пълната заетост. Под пълна заетост се разбира такова най-висше равнище на заетост, което съответства на ефектното използване на всички ресурси. При пълна заетост се предполага че безработицата се намира на нейното естествено равнище.
Теория на инсайдърите-аутсайдерите- най-съвременната теория, която обяснява защо безработицата остава на относително високо равнище. Основава се на концепцията за специфичните особености за формиране на заплатата. Основната идея е че работещият, наречен инсайдър се съпротивлява срещу разширяването на заетостта и назначаването на нови работници наречени аутсайдери. Съпротивата се изразява в провеждане на такава политика при договаряне на заплатите, която увеличава заплатите до такова равнище, при което на фирмата не и е изгодно да наема нови работници. В резултат на това безработицата остава постоянна. Силата на инсайдърите се изразява в значителен размер на т.нар.променливи разходи. Това са разходи за наемане на работници, освобождаване на работници, за квалификация и др. Колкото са по-големи разходите, толкова е по-голямо полето на преговори на заетите.
Основни макроикономически зависимости на ПТ
Зависимост между безработицата и свободните РМ- изразява се чрез крива, която има отрицателен наклон (крива на Баверидж). С намаляване броя на безработните, броят на свободните РМ ускорено нараства и обратно.
Винаги съществува едно минимално равнище на безработица- u1( левия край на кривата), което не може да бъде преодоляно дори и при понататъшно увеличение на броя на свободните РМ. Счита се че това равнище съответства на текущата безработица. То винаги ще съществува независимо от броя на свободните РМ. Освен това и при много високо равнище на безработицата винаги ще останат свободни РМ (V1). Това се дължи на специфични изисквания на работодателите към РС. Това равнище съответства на структурната безработица.
Правата ОА, сключва ъгъл 45градуса. Тя изразява всички ситуации, при които броят на безработните= на броят на свободните РМ. В този смисъл тя съответства на потенциалното състояние на пълна заетост. Това означава че цикличният елемент на безработицата отсъства. В т.А1, където правата пресича кривата е на лице само структурна и подвижна безработица. Общото им равнище ОU2 е сумата от текущата безработицата (OU1) и структурната безработица (U1U2). Надясно от правата ОА икономиката се намира в състояние при което броят на безработните е по-голям от броят на свободните РМ. Това съответства на Кейнсианското разбиране за циклична безработица. Например ако броят на безработните в т.В е U3, то отсечката U2U3 представя цикличната безработица. Когато икономиката се придвижва от депресия към подем започва нарастване на търсенето на труд, което съответства на движение от В към А. При тази ситуация цикличната безработица намалява като в т.А тя е ликвидирана. Това се обяснява с факта че с увеличаване на търсенето на труд нараства броят на свободните РМ. Наляво от правата ОА икономиката се намира в състояние на свръхтърсене на сила. Тук безработицата се състои от текуща и структурна. В случаите когато се извършва подобрение във функционирането на ПТ кривата на Баверидж се отмества на ляво. При равни други условия балансирането на безработицата и свободните РМ се извършва на по-ниско равнище. Преместването на кривата надясно означава увеличаване на свободните РМ и броят на безработните. С други думи кривата на Баверидж е индикатор за наличието на структурна безработица и за това как се осъществява стиковането между търсещите и предлагащите труд.
Зависимост между РЗ и безработицата и между инфлацията и безработицата (криви на Филипс).
Оригиналната крива на Филипс разкрива зависимостта между темпа на номиналната РЗ и коефициента на безработица. Тя представлява множество от съотношения между % изменение на коефициента на безработица и темпа на номиналната РЗ. Тя има отрицателен наклон. С нарастване на коефициента на безработица темпа на нРЗ намалява и обратното.
Кривата се характеризира със силна нелинейност. Когато нормата на безработица е ниска(u2)по нататъшното и снижаване води до по-голямо увеличаване на темпа на нРЗ. Например от U2 до U1. когато се намираме в дясната част на кривата(при увеличаване на безработица) по-голямото намаляване на безработицата води до по-малки изменения в темпа на нРЗ. С помощта на кривата на Филипс може да се установи в каква степен действат пазарни сили при формиране на заплатите. Когато кривата е по-полегата(почти успоредна на абцисата) тогава действието на пазарните сили е по-слабо.
Редуцираната крива на Филипс разглежда връзката между коефициента на безработица и темпа на инфлация. Лявата част на кривата се характеризира с ниска безработица и висока инфлация. Малките промени в безработицата водят до по-големи изменения в темпа на инфлация.
Дясната част на кривата се характеризира с висока безработица и ниска инфлация. При значителни промени на коефициента на безработица измененията в инфлацията са по-малки.
Практическото приложение на тази крива е да се използва за ограничаване инфлацията на разходите. Когато кривата е по-полегата тогава преобладава инфлация на разходите, а когато е по-висока- инфлация на търсене. Освен това кривата на Филипс се използва за оценка на естествената норма на безработицата.това става на базата на иконометрични модели на кривата. Освен това оценката на естествената норма на безработицата позволява да се формират политики за намаляване на безработицата.