Финансово състояние на всяко предприятие може да се оценява от позициите на краткосрочна и дългосрочна перспектива. В първият случай като критерии за оценката му се използват ликвидността и текущата му задлъжнялост. В дългоср. перспектива се анализира финансовата устойчивост на предприятието, неговата дълготрайна платежоспособност. В случаите, когато се разглежда ликвидността на предприятието се има предвид наличието в него на ресурси в такъв размер, които са теоритично достатъчни за погасяване на текуща задлъжнялост. В този случай трябва да се отчита финансовата гъвкавост на предприятието, т.е. дали то има нужното количество пари, може ли да ги набави в кракоср. план, реагира ли бързо на конюктурата на пазара и оттам на взаимоотношенията с контрагентите.
Под ликвидност на определен актив се разбира относит. способност той да се трансформира в парични средства, степента на ликвидност определя продължителността на периода от време , през който тази трансформация може да бъде осъществена. Колкото по-кратък е този период, толкова е по-висока ликвидността на съответния актив.
В л-рата с основание ликвидността се нарича „Ефект на буфера” или „Ефект на възглавницата”, тъй като тя отразява перманентната способност на предприятието да урежда финансовите си затруднения, които възникват през текущата год.
Ликвидността може да се измери с абсолютни и относителни показатели.
Най-типичен абсолютен показател е Нетният оборотен капитал (НОК) – функциониращ, циркулиращ, работен капитал. Това е хакартер на краткосрочна финансова жиснеспособност на предприятието. Той е постоянно променлива величина, която непрекъснато се изменя в резултат на ежедневните стоп. операции. Изчислява се:
НОК= Тек. Активи (ТА) – Тек. Тасиви (ТП)
ТА: Един актив се вкл. в групата на ТА, когато се очаква да бъде използван или продаден в нормалния цикъл на предпр.; държан е предимно за търговска цел или за кратък срок и се очаква да бъде реализиран до 12 мес. след датата на баланса; намира се в налични пари или парични еквиваленти, в/у които няма запори. Информ. за ТА се взема от съотв. раздел на баланса, където са отразени всички КА. От тях следва да се изключат някои активи, които не могат да бъдат използвани за погасяване на краткоср. задължения, напр.: материали и стоки, подлежащи на бракуване, наложени запори в/у парични средства. Към така изчислената сума следва да се прибави главницата на дългоср. вземания с настъпил падеж за отчетния период.
ТП: Един пасив се вкл. в групата на ТП, когато се очаква той да бъде погасен в рамките на норм. работен цикъл на предпр. или следва да се уреди в срок от 12 мес. след датата на баланса. Не се отнасят към ТП тези лихвоносни задължения, дори и когато следва да бъдат уредени в сок от 12 мес. от датата на баланса при условие, че първонач. срок на уреждането е бил по-дълъг от 12 мес.
Информация за ТП се съдържа в пасива на СБ, раздела за задълженията, където са посочени краткосрочните задължения. Към тях следва да се прибави частта от дългосрочните задължения с настъпил падеж през отчетния период.:
НОК = (СК + ДП) – ДА
За да разполага предпр. с достатъчно сигурен НОК, е необходимо той да бъде положителна величина. Това означава, че от теоретична гл. точка предпр. е в състояние да посреща краткоср. си задължения, но това зависи от структурата на този показател и доколко всеки един елемент в него може да бъде превърнат в пари в определен срок.
Ако е отрицателна величина, трябва да направи извод, че съществува опасност текущите задължения да бъдат изплатени чрез спешно превръщане на някои активи в пари. Това обаче не винаги е възможно и води до несъстоятелност, а ако е възможно, то обикновено ce осъществява при крайно неизгодни условия.
Прекомерно големият размер на НОК не следва да се оценява позитивно, тъй като това означава ниска оперативна ефективност на предприятието – лоша събираемост на вземанията, висок размер на материалните запаси, слабости в управлението на финансовите ресурси, неблагоприятни условия при взаимоотношенията с доставчиците и клиентите.
НОК може да бъде собствен и чужд.
Собственият оборотен капитал (СОК) се изчислява по някой от следните два начина:
СОК = СК – ДА или СОК = ТА – (ДП + КП)
От начина на определяне се вижда, че една част от НОК е собствен тогава, когато величината на СК > ДА или когато сумата на ТП > П.
Чуждият оборотен капитал (ЧОК) се определя по следния начин:
ЧОК = НОК – СОК.
Върху измененията на нетния оборотен капитал през текущата година спрямо предходния период оказват влияние най-различни фиктори:
нарастване на мащабите на осъществ. дейност – колкото е по-голям обемът на произв. и оттам реализ. прод., толкова повече се увеличава р-ра на МЗ;
продълж. на произв. цикъл - оказва влияние в/у р-ра на незавърш. Производство;
изменения на условията на снабдяване и на палсмент - на състава и броя на доставчиците и клиентите; формите на разплащания с тях; честотата на доставки и реализация;
сезонен х-р на произв. и търговската дейност – той се влияе от природните условия.
НОК е абсолютен п-л и затова не може да бъде използван за сравнение във времето и пространството.
Освен това липсват точни ориентири относно неговия оптимален размер или желана динамика. Представянето на този капитал като „буфер” предполага, че ТП ще бъдат погасени от всички ТА, като последните да не се използват за други цели. Това обаче практически не е възможно.
Дефектите на ликвидността могат да се оценят с помощта на няколко относителни показателя. Същността на подобна оценка се заключава в съпоставяне на ТП с активите, използвани за тяхното погасяване.
От гледна точка на тяхната мобилност ТА могат да бъдат разделени в три групи:
най-слабо ликвидните активи – към тях се отнасят МЗ -материали, продукция, незавършено производство, стоки и др.;
по-мобилни активи – краткосрочни вземания и краткосрочни инвестиции, за обръщането на които в парична наличност е необходимо по-малко време. Ликвидността им зависи от – скоростта на разплащането по банков път, месторазположението на контрагентите и на тяхната платежоспособност;
парични средства в касата и разплащателните сметки. Това са най-мобилните активи, чрез които може веднага да се пристъпи към изпълнение на текущите разчети, но трябва да се извади сумата на блокираните парични средства, тъй като предприятието временно не разполага с тях.
Пропорциите, в които се намират тези групи в отделните предприятия., са различни и зависят от характерара на осъществяваната дейност, съотношението между текущите и нетекущите активи, сумата и срочността на вземанията и др. фактори.
Въз основа на тази групировка на ТА, могат да бъдат изчислени няколко относителни показатели на ликвидност. Първият от тях е коефициентът на обща ликвидност (Кол):
Кол = Текущи активи (ТА) / Текущи пасиви (ТП)
В л-рата се среща още като коефициент на покритие. Численото значение на този коефициент показва колко пъти стойностната оценка на ТА превишава величината на съществуващата към момента оценка на краткосрочните задължения. Този полазател се използва широко в практиката, защото отразява хипотетичната възможност на предприятието, че при продажба на всички или част от ТА ще може да изплати всичките си текущи задължения. Колкото е по-голяма величината на Текущи активи спрямо Текущи пасиви толкова е по-голяма увереността, че тези задължения могат да бъдат погасени за сметка на наличните активи.
Разпространено е мнението, че този коефициент може да се оцени емпирично. Счита се, че ако той е равен на 2, това е закономерно и всички значения по-ниски от тази норма се приемат за неприемливи, а колкото това значение превишава 2 толкова това е по-добре. Това мнение е особено характерно за банките, когато подлагат на анализ предприятията във връзка е отпускането на заеми. Но над 2 може още да означава и значителни, несъответстващи на времето МЗ, твърде голяма дебиторска задлъжнялост; слаб контрол върху паричните операции. Друго предприятие може да има коефициент под 2, но благодарение на доброто управление да се намира в превъзходно финансово състояние.
Когато се анализира коеф. на обща ликвидност в края на годината, следва да се внимава, защото е възможно да има т.нар. „Украсяване на витрината” - Предприятието настойчиво събира част от вземанията си, обемът от запаси се намалява по-ниско от норм. равнище, а обичайните покупки за дейността временно се отлагат. В резултат на взетите мерки спестените и получени пари се използват за погасяване на тек. задължения
Затова е целесъобразно през тек. год. да се изчисляват няколко междинни показтели (на 3-6 мес.) за изучаване на подобни ситуации и за измерване влиянието на сезонни фактори.
Друг относителен показател е коеф. на бърза ликвидност. В л-рата го наричат и коефицент на „Свръкликвидност” или „Лакмусов” коефицент, тъй като чрез него се получава информация за състоянието на тек. платежоспособност на потенциалните клиенти:
Кбл=ТА-МЗ , или Кбл=КВ+КИ+ПС
ТП ТП
Тъй като относителният дял на МЗ в сумата на ТА е най-голям в сравнение с др. елемнти – елеминирането му води до рязко намаление на коефицента на бърза ликвидност в сравнение с коеф. обща ликвидност.
Няма да бъде ненормално Кбл < 1, тъй като голяма част от тек. заължения възникват във връзка с придобиването на част от МЗ.
Възможно е да се изчислят още два относителни показатели на ликвидност: Коефицент на незабавна и на абсолютна ликвидност:
КНЛ = ТА – (МЗ + КВ), или Кнл=ПС+КИ
ТП ТП
КАЛ = ТА – (МЗ + КВ + КИ), или КАЛ = ПС
ТП ТП
Те са по-конюнктурни и по-често сменящи се като равнища в рамките на един отчетен период. Счита се, че те са по подходящи за анализа, който се извършва от финансови и инвестиционни предприятия, и за които е от по-голямо значение незабавната и абсолютната ликвидност.
Анализът на посочените показатели може да се проведе в няколко начина:
1) провеждане на статичен анализ – той включва няколко сравнения:
с коефициент – норматив, който за предприятието е съобразен с осъществяваната от него дейност и с отрасъла, към който то принадлежи;
с показатели от избрани предходни периоди от дейността на предприятието;
с показатели от предприятия със сходна дейност.
2) осъществяване на динамичен анализ – чрез него се изследват измененията на относителните показатели през отделни периоди на годината или през няколко последователни отчетни периоди. Това се постига най-добре с помощта на индекси на базисна или верижна основа.
3) извършване на структурен анализ – чрез него може да се проследи влиянието на отделните групи и видове текущи активи и пасиви за формирането на определено равнище на тези показатели.
4) провеждане на факторен анализ на измененията на показателите през текущия период спрямо предходния чрез използване на метода елеминирането и неговите варианти (верижни замествания; относителни числа)
Относит. показатели на ликвидност дават обща картина за съотношението м/у различните елементи на ТА и ТП.
Независимо от важността им за получаване на по-пълна картина за степента на ликвиднот при анализа могат да се използват и др. показатели:
Коефицент на маневреност на НОК:
Кмнок = НОК
СК
Чрез този показател се получава представа, каква част от СК не е във вид на ДА, а е във вид , който позволява по-свободно да се маневрира с оставащите. с-ва.
Ако в процеа на анализа в динамичен порядък съществува тенденция към нарастване, може да се направи извод, че е налице реална финансова стабилност и съществува възможност предпр. да прегрупира своите А и да ги насочва в по-ефективни дейности.
Величината на този показател варира в зависимост от отрасловата принадлежност на предпр.
Коефицент на осигуреност с НОК:
Конок = НОК
ТА
Увеличението на този показател в динамичен порядък, при достатъчно високи темпове на нарастване на обема на функцио-ниращия капитал, е признак за успешно развитие на предприятието. Ниският размер на коефициента показва, че е налице силна зависимост на предприятието от кредиторите в краткосрочен план.
Модифициран вариант на предходния показател е, при който в знаменателя на формулата се посочва сумата на реалните активи.
*
Коефициентът на динамичност на НОК:
Кд нок = ПС
НОК
Той характеризира действителната възможност на предприятието за бързи финансови маневри:
Колкото е по-голяма величината на този показател, толкова е по-високо равнището на ликвидност на тази група от ТА. Това означава, че предприятието бързо може да урежда задълженията си към доставчиците, бюджета, персонала и др. Намалението на коефициента е признак за възможно забавяне на постъпленията от клиенти или наличието на затруднения от предоставянето на търговски кредит от страна на доставчик.