автор: Петя Йорданова Герджикова
В темата основната цел с която искам да ви запозная е същността и особедностите на типовете производства, както и връзките им с формите на тяхната организация; да се изяснят същността, особеностите, предимствата, недостатъците и приложението в практиката на индивидуалната, груповата и предметната форма на организация на производствения процес.
В рамките на предприятието производствените фактори могат да се подредят по различен начин в пространството и времето. Тези различни начини характеризират формите на организация. Формите на организация съществуват в пряка и взаимна връзка с типа на производството. Типа на процеса предопределя начина на обвързване на производствените фактори в пространствените звена от различен ранг (работни места, участъци, секции, цехове и т.н.).
Характеристиката на типа производствения процес показва, че освен върху формите и организация, той влияе и върху техническото осигуряване на производството, производствената структура на предприятието, равнището и структурата на себестойността. Въз основа на това в практиката са познати три организационни типа процеси: единичен, сериен и масов.
При единичния тип изделията са разнородни и се изработват по един брой от даден вид еднократно. Единичното производство се характеризира с най-ясно изразено непостоянство на структурата на процеса, тъй като при този тип производство всяко следващо изделие създава нов технологичен процес, отличаващ се от предходния по състава на операциите, по тяхната продължителност и последователността, в която те се изпълняват.
Единичното производство се характеризира с:
Неустойчивост и разнообразие на номенклатурата на изделията. Липсва твърда производствена програма, а обема на производството е сведен до изработване на отделни единици изделия.
Всяко изделие има свои особености и свои специфични параметри. Между отделните изделия няма сходство и те се изработват чрез прилагане на различни технологии. Обикновено се определят междуцехови технологични маршрути като се посочват необходимите групи оборудване, основните операции и тяхната последователност. Технологията се уточнява в хода на изпълнение на производствените задачи непосредствено в цеховете и на работните места, в някои случаи и от самите работници.
Използване на универсално оборудване, което позволява да се изработват различни изделия.
Технологична специализация на работните места. Липсата на повтаряемост на операциите и използването на универсално оборудване налагат работниците да притежават висока квалификация и да могат самостоятелно да разчитат чертежите, да организират работата си и т.н. Относителният дял на ръчния труд по правило е висок и това води до ниско равнище на производителността на труда и ограничава възможностите на нейното повишаване.
Дълъг производствен цикъл на изделието.
Високо себестойност на изделията обусловена от тяхната значителна трудоемкост.
Постоянно изменящата се конструкция и технология правят необходимо създаването на значителни запаси от материали, разнообразни части и детайли, което усложнява оперативното ръководство на процеса.
Обема на техническата подготовка на производството е значителен, тъй като всяко изделие налага отделно да се конструира и планира неговото производство.
Неправилно е да се смята, че единично производство е на лице, когато в предприятието (цеха) се произвежда едно изделие. Може да се произвеждат десетки и стотици изделия, но когато технологията им е различна и те се отличават едно от друго по признаци като структура, големина, свойства, форми и др. производството е единично.
Единичното производство намира приложение в занаятчийството (например изработване на модни облекла или бижутерски изделия – уникати) в тежкото машиностроене (производство на турбини, кораби, машини за целулозната индурстрия, специфични резервни части и др.) във високото надземно строителство (мостроене и др.). Спецификата на единичния тип процес обуславя неговата ниска ефективност. Той е трудоемък и икономически нецелесъобразен, тъй като за производството на всяко изделие е необходимо изработването на специфични чертежи, форми, матрици, технология и други. Единичното производство трудно се организира и осъществява поради сложната му технология и параметри. Обикновено се търси поръчков метод на производство (особено що се отнася до предметите с дълготрайна употреба) с ясни и сигурни клиенти, с предварително уточнени малко количества и изисквания за качеството на изделията. Същевременно се срещат и предприятия с единично производство без предварително уточнени поръчки, при което се поема съответен риск по отношение на реализацията. При единичното производство работната сила като производствен ресурс придобива първостепенно значение.
При серийното производство за определен период изделията се изработват в големи количества – серии (количеството едноименни изделия, които се изработват непрекъснато за определен период като в една серия могат да се включват две или повече модификации на даден вид изделие). Изработването на отделните серии в рамките на определен период (например година) може, първо, непрекъснато да се повтаря, т.е. сериите да следват една след друга, второ, да става след определени периодично повтарящи се интервали от време, и, трето, да бъде еднократно в рамките на годината.
Серийно производство се характеризира с постоянна структура на производствения процес за периода, през които се произвежда една серия. При него, поради по-голямата повтояемост на работите, е целесъобразено разработването на детайлни операционни технологии, също така използването на специализирано оборудване и инструментална екипировка.
Особеностите на серийното производство са:
- Работните места са специализирани в изпълнението на няколко закрепени към тях операции;
- Използваното технологично оборудване е както универсално, така и специализирано;
- Обема на ръчните операции е незначителен;
- Квалификацията на работниците е на средно равнище;
- Продължителността на производствения цикъл е незначителна.
Серийното производство от икономическа и техническа гледна точка има редица сравнителни предимства пред единичното и по-точно:
- Кратък производствен цикъл на изделието.
- Висока производителност на труда, вследствие на по-голямата специализация на работите, прилагането и високопроизводителни специализирани машини, както и от намаляването дела на ръчните работи.
- Ниска събестойност на продукцията и висока ефективност, тъй като разходите се определят от относително голямо количество продукция.
- В зависимост от продължителността на периода, през който се произвежда една серия и от нейния размер то бива дребно, средно и едросерийно.
При серийния тип най-важният проблем, който трябва да се реши, е определяне оптималния размер на серията, тъй като размера на серията оказва влияние върху почти всички показатели на предприятието и съставните му производствени звена: степен на специализация, използване на времето на технологичното оборудване и работната сила, използване на складовите площи, продължителност на производствения цикъл и т.н.
Оптимална величина на серията се постига тогава, когато сумата на относителните разходи за складиране на продукцията и за пренастройване на оборудването е в своя минимум.
При масовото производство за продължителен период се произвежда непрекъснато еднотипна продукция в неограничени количества без съшествени промени в технологията и конструкцията на изделието. За масово производство може да се говори само в този случай, когато производството на изделието протича постоянно за дълъг период и в този процес не се включва производството на друго изделие. Масовото производство се характеризира с най-ясно изразено постоянство на структурата на процеса, с повторение на едни и съши операции на всяко работно място във връзка с изработването на едно и също изделие. Заедно с това масовото производство има редица недостатъци, главните от които са, че то не е ориентирано на конкретния потребител с неговите индивидуални нужди, и твърда технология, която обуславя трудностите за пренастройване на производството поради наличието на голям брой специализирано оборудване и обзавеждане.
При масовото производство:
- Номенклатурата на изделията е ограничена (едно-две наиметования);
- Специализацията на работните места е предметна;
- Използваното оборудване е специализирано;
- Квалификацията на работниците по правило е на ниско равнище;
- Продължителноста на производствения цикъл е минимална;
Масовото производство се характеризира със стабилност на осъществяваните в рамките на предприятието процеси и постоянно повторение на операциите. Специализацията на работините места поражда следните благоприятни резултати:
- Повишава се производителността на труда;
- Създават се възможности за прилагане на тясно специализирани машини и оборудване
- Съкращават се или напълно се премахват непроизводителните разходи на време, свързани с преминаването от една операция към друга, в резултат на което по-пълно се използва технологичното оборудване;
- Опростява се или отпада необходимостта от нормиране на труда и неговото отчитане;
- Опростява се ръководството и обслужването на процеса и т.н.
Организирането на масовия тип процеси е икономически целесъобразно само при постоянно и устойчиво пазарно търсене на продукцията. Ефективната организация на масовия тип процес е възможна само в условията на един ненаситен или обширен в географски смисъл на думата пазар. Ето защо предприятията с масов тип целенасочено стесняват предмета на дейността си, профелират се, като рязко ограничават функционалното си предназначение. Типът на производствто обикновено се характеризира с коефициента на специализация на работните места (коефициент на серийност). При избирането на и организирането на един или друг тип процес в рамките на предприятието трябва да се отчете компрексното влияние на определени фактори, като състоянието и перспективите в развитието на пазара, тенденциите в търсенето и предлагането на изделията, равнището на ефективност и други.
Съвременното развитие на пазара се характеризира със значителна степен на задоволеност на потребностите от гледна точка на тяхното количество. Тази съществена промяна на пазарните условия предопределя и различната приложимост на типовете процеси. Серийното и масовото производство са по-ефективни, но това не означава, че всички продукти могат да се произвеждат серийно и масово. Производството на някои изделия, макар и нерентабилно, може да се организира само в рамките единичното производство. Това обяснява защо в практиката се срещат всички типове производства. Формите на организация биват: индивидуална, групова и предметна.
Индивидуалната организация е възникнала първа, още в зората на занаятчийското производство. Обущарят, ковачът или златарят са произвеждали свойте изделия сами, от начало до квай. Качеството на тези изделия зависи изцяло от майсторството на работниците.
При индивидуалната организация всички или почти всички операции, свързани с изготвянето на продукта, се изпълняват от един работник. Особеностите на индивидуалната организация са:
- Използваното оборудване е универсално.
- Работниците са с висока квалификация, тъй като трябва да изпълняват различни операции на различни машини върху различни изделия.
- Липсва разделение на труда.
Транспортирането на изделието и неговите детайли от една на друга машина се извършва по-правило ръчно и то от самия работник.
Съчетаването на технологичните операции е последователно.
Работниците изпълняват комплексна, нестандартизирана работа, която предполага висока профисионална компетентност, гъвкавост и надежност, а това е свързано със знания и умения, които обикновено се придобиват само при подходящо обучение и квалифицирана профисионална практика. Тази форма има редица недостатъци по-важните от които са:
- Голяма продължителност на производствения цикъл на изделието.
- Ниска производителност на труда.
- Нерационално използване на наличното оборудване и производствените площи.
Като положителни моменти на индивидуалната форма могат да се посочат сравнително ниските инвестиции, високото качество на произвежданото изделие, както чуството на удовлетвореност на работника. Той изработвайки продукта от начало до край, вижда резултата на своя труд и може да влияе върху неговото качество. Тази форма дава много добри възможности за изява на интелект и творчески индивидуални сподобности.
Индивидуалната форма на организация съответсва на единичния тип процеси. Приложението й в съвременните условия е досто ограничено. Тя е технически все по-неприложима и икономически все по-неизгодна, тъй като не може да отговори на непрекъснато нарастващите потребности на населението от стоки и услуги и непозволява пълноценно да се използва модерна, високо-производителна и сложна техника.
В груповата организация работника вече не извършва всички операции по изработване на изделието, а всяка машина застава отделен работник и извършва дадена операция (операции) за всички изделия. При груповата организация машините се разполагат в производствените участъци по еднородност, т.е. производствените звена са технологично специализирани.
Особеностите на тази форма са:
- Оборудването и инструментите са универсални;
- Всяка машина се обслужва от определен работник;
- Работниците с висока квалификация и ниска степен на специализация;
- Производствения процес е прекъснат;
- Производствения цикъл на изделията е сравнително дълъг;
Положителните страни на груповата организация са:
Висока степен на гъвкавост, тъй като универсалността на оборудването и работниците позволява леко и безпрепятсвено да се преминава от производството на един към производството на друг вид продукция;
При нея по-лесно се преодоляват трудностите във връзка със случайното излизане от строя на някои машини поради авария или по други причини, както и във връзка с отсъствието на някои от работниците по болест или други непредвидени причини;
Продължителността на производствения цикъл на изделието е по-кратка в сравнение с тази при индивидуалната форма, тъй като се създава известна паралелност в изпълнението на отделните операции;
Липсва психическо пренатоварване на работещите, тъй като работата в цеха е разнообразна.
Като недостатъци на груповата организация могат да се посочат:
- Движението на изделията от операция на операция е свързано с транспортирането им от един до друг участък (често ръчно), с продължителни (често кръстосани и възвратни) движения, които удъжават производствения цикъл, усложняват и оскапяват вътрешно цеховия транспорт;
- Партидното придвижване на изделията може да забави своевременното подхранване на сведващите участъци и работни места и да стане причина за прекъсвания на работата им;
- Честата смяна на работата в рамките на деня води до намаляване на специализацията на труда, а от тук и производителността труда;
- Нерационално се използват производствените площи;
- Натрупват се детайли и полуфабрикати на отделните работни места и в междинните складове, което води до лихви и складови разходи;
Въпреки тези недостатъци трябва да се отбележи, че груповата форма има най-широко приложение в практиката. Намира прилижение и при трите типа процеси и в почти всички отрасли на промишлеността. Тази форма е особено подходяща и в случаите, когато:
Е необходимо да се изолират териториално такива работни места, които поради характера на протичащите на тях процеси (отделяне на голяма топлина, влага, при силни вибрации, шум и други) затрудняват или правят невъзможна работата на другите работни места в участъка;
Трябва да се обедини в отделно помещение извършването на еднакви или сродни операции, които поради своя характер и сложност изискват специален контрол и наблюдение.
При предметната организация машините се разполагат в пространството по предметен признак, т.е. разнородни машини се разполагат на определена територия с цел произвеждане на определено изделие или отделни негови елементи. Особеностите на предметната организация са:
Машините се разполагат в участъка изключителни по предметен признак;
Оборудването е преобладаващо универсално, което налага нуждата от висока квалификация на работниците;
Движението на материалните ресурси е по единично или транспортни партиди;
Партидите и технологичните операции се повтарят периодично;
Производствениа процес е прекъснат, тъй като продължителността на отделните технологични операции е различна, а преходът от една към друга партида налага пренастройване на наличното оборудване;
Липсва единен ритъм на производството, тъй като както трудоемкостта, така е размера на отделните партите са твърде различни;
Съчетаването на технологичните операции е предимно смесено.
Тази организационна форма има редица достойнства:
Времето на изработване на изделието е сравнително кратко, което се дължи на съкращаване маршрута на движение на изделието и по-малките разходи на време за пренастройване на личното оборудване;
Сравнителни малък е обемът на незавършено производство;
Пропускателната способност на оборудването е сравнително висока.
Предимствата на предметната организация се проявяват особено ярко, когато в резултат на по-нататъшната специализация е възможно движението и обработването на изделията от операция на операция да става последователно и непрекъснато, изделие след изделие, в строго съгласувани еднакви интервали от време и при прълно натоварване и оборудване на работните месте.
Заедо с това има някои недостатъци на тази форма:
Необходимост от големи капитални вложения за закупуване на специализирани машини;
Чувствителност към изменения в конструкцията на изделията, тъй като това налага необходимостта от прегрупиране на оборудването;
По-ниска гъвкавост при промени в технологията;
Недостатъчно натоварване на някои технологично специализирани машини;
По-ниска надежност при единичните специализирани машини поради невъзможност да се дублира работата им при спиране и други.
Предметната форма има следните организационни разновидности в практиката: предметно-затворени участъци, предметно-затворени линии и предметни линии. В предметно-затворените участуци се произвеждат няколко изделия (или техни елементи). Тъй като последователността на технологичните операции за всяко изделие е различна, машините и работните места се разполагат в зависимост от характера на технологичния процес и броя на машините в участъка. При предметно-затворените линии, за разлика от предметно-затворените участъци, номенклатурата е доста ограничена. Тъй като последователността на технологичните операции е една и съща (или почти една и съща) за всяко изделие, машините и работните места се подреждат в редица, съобразно хода на технологичния процес. Линиите са затворени, тъй като необхващат изцяло процеса на производството на дадено изделие. Обикновенно предметно-затворените линии включват операции от една фаза на производството. Например, изгражда се предметно-затворена линия за монтаж (на телевизори, телефони, радиоприемници и пр.) предметните линии се изграждат за целия производствен процес. Доближават се до поточните линии, тъй като един от признаците – линейно разполагане на машини и работни места – е на лице.
Използвана литература:
1. “Организация на предприятието”- Доц.д-р Любчо Варамезов, Свищов 2004
2. “Икономика на предприятието” – част 1, Елена Бояджиева, Йоханес Линднер, Емилия Маринова
Издател: Дионис
3. “Икономика на предприятието”- част 3 , В. Шнайдер, К. Шванкхардт, Х. Вирт.
[...] недостатъчна популярност на фирмата и нейната продукция необходимост от подобряване на квалификацията на някои кадри от персонала частични проблеми в планирането на производствения процес [...]