Според повечето хора икономиката на предлагането е силно консерватинвна икономическа теория. Редица университетски консерватори не са привърженици на теорията на предлагането, нито пък съплай – сайдерите произлизат от техните среди. Според Пол Кругман съплай – сайдерите дойдоха от покрайнините на икономическата наука: от журналистиката, от службите на конгреса, от консултански фирми.
Основни идеи на икономиката на предлагането се свежда до следното:
1. Политиката, насочена към аспекта на търсенето, особено монетарната политика е изцяло неефективна.
2. Стимулиращият ефект от намалените данъци е много голям, което драстично ще увеличи икономическата активност до такава степен, че приходите от данъци ще с увеличат вместо да нзмалеят.
Когато се изяснява понятието икономика на предлагането, е важно обстоятелството, че в средата на 70-те години на ХХвек кейнсианството отстъпва, а критиката на деформациите, причинена от данъците, е всеобща.
В какво вярват привържениците на икономиката на предлагането? На първо място, икономиката на предлагането възроди закона на Сей, според който предлагането създава собствено търсене. Тази теория не се приема от кейсианците. Второ, съплай – сайдерите изобщо отхвърлят за реалния свят значението на паричното предлагане. Според икономиката на предлагането, подемите и спадовете се задвижват от стимулите или липсата на стимули на данъчната политика. В тази връзка съплай – сайдерите не вярват на всичките обяснения за настъпването на голямата депресия и че това обяснение не може да е правилно. Според тях продължителната експанзия на световната икономика през 60-те години се дължи не на обичайни причини, а преди всичко на факта, че в началото на десетилетието Кенеди намалява данъците. Икономистите – кейнсианци винаги са изтъквали опита на този американски президент като доказателство за полезността на политиката за стимулиране на търсенето. „ Търсенето няма нищо общо, предлагането е всичко” – твърдят съплай – сайдерите. Според тях икономиката ще печели от намаляване на данъците. Те настояват за намаляване на данъците, защото вярват, че то би довело до голямо увеличение на предлагането на инвестиции и на работна сила, а оттам до голямо разширяване на производството. Две линии на анализ отразяват влиянието на намаляването на данъците върху бюдежтния дефицит.
С първата се аргументира, че намаляването на данъците всъщност може да не увеличи дефицита поради предположението, че ако данъците се вдигнат прекалено високо, приходите падат, защото хората се опитват да избегнат плащането. Другата линия е твърдението, че дори дефицитът да се увеличи, едновременното увеличаване на частните инвестиции ще финансира с лекота този дефицит. Така ще остане и за повишаване на инвестициите.
Терминът „теория на съвкупното предлагане” възниква през 70-те години.за обозначаване на съвкупността от теоретични подходи и препоръки в областта на икономичеката политика. Главната препорука на привържениците на теорията на съвкупното предлагане е да се създават по – благоприятни условия за развитие на бизнеса, като се намаляват данъците и степента на държавното регулиране. Икономическата програма на икономиката на предлагането е за повсеместно намаляване на пределните данъчни ставки за индивидите и фирмите. Предполага се, че тези мерки ще засилят личната заинтересованост на всеки към по – производителен труд, а също ще поощрят процесите на спестяване и инвестиране.
Основните елементи на икономическата програма на икономиката на предлагането влиза в конфликт както с кейнсианската доктрина, така и с представителите на монетаризма. Икономиката на предлагането не приема монетарната идея за постоянен темп на растеж на паричната маса (приблизително 3%) годишно.обявява се за неприложимо обстоятелството, че приблизително такъв е и темпът на естествено равнище на реалния обем на произведство. Напротив, твърди се, че концепцията на 3% растеж е остатък от „защитната особена данъчна политика” от периода на 40 – 50-те години на ХХвек.
Допълнителен довод за по – широкото тълкуване на концепцията наикономиката за предлагането може да се намери в обстоятелството, че някои автори разграничават „консервативно” и „радикално” крило. Критерий за такова разграничаване е отношението към кривата на Лафер и тезата, че съкращаването на данъчните ставки се свързва с изискването за намаляване в същия размер на държавните разходи. С термина ТПС се обозначават всички икономически теории, които доказват, че управлението на макротурсенето е неефективно средство за достигане на пълна заетост и стабилни цени и се препоръчва да се отдели по – голямо внимание на факторите, въздействащи бърху предлагането.
Сред защитниците на ТПС се срещат представители с различни , дори противоположни икономически и политически възгледи. Някои считат, че пазарите не работят достатъчно добре и държавата, за да се справи с инфлацията и икономически спад, трябва активно да контролира цените и дохода.
Друго гледище, застъпвано от теорията на предлагането, е почти противоположно – пазарите функционират толкова добре, че всеки опит за въздействие върху производството и заетостта с регулиране на съвкупното търсене е обречен на неуспех. Единственият начин, който правителството може да използва е да се подобрят перспективите за получаване на печалба от фирмите.
Според теорията на предлагането, стопанските агенти се ръководят в своите действия изключително от парични стимули , пазарът се намира в постоянно равновесие и свръхпроизводството е невъзможно. Според Дж. Гилдър „законът на Сей, който гласи, че предлагането ражда търсене на стоки, напълно запазва своята сила. Ето защо общ излишък на стоки не може да възникне”. Признаването на закона за Сей е отличителен белег за всички привърженици на теорията за предлагането.
Последователно ще бъдат изложени основните разсъждения върху икономиката и нейното функциониране на двата основни варианта на теорията на предлагането. Първият вариант изхожда от тезата, че пазарите не работят достатъчно добре за постигането на ефективно управление на съвкупното търсене. Друга гледна точка изхожда от противоположен тезис – пазарите работят добре и по такъв начин правят политиката за управление на търсенето неефективна и излишна.
Ако стимулиращата икономическа политика създава търсене, което не може да бъде удовлетворено при съществуващото равнище на цените, въвеждането на контрол върху работните заплати и цените е безмислено и вредно. Скритата инфлация предизвиква по – тежки прояви на неефективност и несправедливост, отколкото явната. Такова състояние на икономикта поражда следните въпроси – винаги ли инфлацията се явява резултат на твърде енергичната фискална и парична политика; винаги ли инфлацията се предизвиква от излишното търсене; има ли инфлация, предизвикана от разходите.
Икономическата теория илюстрира отговорите с достатъчно примери. Особено интересен е този на ОПЕК. Той има двояко място в анализа. От една страна изяснява същността на инфлацията, предизвикана от разходите и реакцията на икономическата политика, а от друга – служи като основа за по – сериозно и обобщено разбиране на проблема за властта над пазара.
Много е трудно да се убедят потребителите на нефтопродукти,че ОПЕК няма отношение към инфлацията през 70-те години. Картелът, използвайки властта си над пазара, съкращава предлагането на нефт и по такъв начин повишава существено цената му за потребителите. Тази цена се включва в разходите за благата многократно и увеличава общото равнище на разходите.
Ако предлагането на някакво благо намалее в резултат на действието на картел или по друга причина, цената на това благо се повишава. Следователно е необходимо да се повишават и относителните цени на продуктите за производство на това благо, например нефта. Оттук следва, че ОПЕК може да повишава относителните цени на всички стоки и по подобен начин да предизвика инфлация. Такъв възглед обаче няма икономически смисъл. Относителните цени на всички блага не могат да се повишат едновременно. Растежът на относителните цени на благата, за чието производство е необходим нефт означава, че относителните цени на останалите се съкращават. Може да се разсъждава, че нарастват относителните цени на всички блага, освен на парите. При такава постановка логиката се запазва. Може да се обвини ОПЕК, че политиката му предизвиква растеж на цените на всички блага спрямо парите. Но анализирайки повишаването на цените на всички стоки спрямо парите, не трябва да се игнорират парите и цялото внимание да се съсредоточава върху нефта.
Икономиката на предлагането изучава факторите и политиката, които могат да въздействат върху реалната икономика, т.е. действителното поведение на икономическите агенти и тяхтана реакция спрямо измененията в структурата на относителните цени. Подобна политика включва следните мерки:
1. Намаляване на данъците с целл стимулиране на желанието за работа и личния избор на хората;
2. Строги мерки срещу монополите с цел насърчаване на свободната конкуренция, на ниските цени и повишаване на ефективността.
3. Ограничаване възможностите на профсъюзите да спъват функционирането на един свободен пазар на работната сила;
4. Намаляване растежа на паричното предлагане, подобряване на стабилността и насърчаване на инвестициите;
5. Увеличаване мобилността на работната сила чрез съкращаване на помощите за безработни, с цел стимулиране активното търсене на работа;
6. Намесата на държавата също е елемент от икономиката на предлагането с провеждането на мерки като:
увеличаване разходите за образование и преквалификация на работниците;
въвеждане на принципа за участие в разпределение на печалбата като средство за ограничаване на конфликтите;
учредяване на държавни инвестиционни банки за стимулиране на рисковите инвестиции, свурзани с неговите технологии.
Следователно мерките, които се визират в икономиката на предлагането, могат да се обяснят от гледна точка на микроикономиката, а не с поведението на икономическите макровеличини.
[...] на връзката произтича от дълбоката социално икономическа характеристика на пазара като елемент на [...]